Йов 37
1 Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
Super hoc expavit cor meum, et emotum est de loco suo.
2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
Audite auditionem in terrore vocis eius, et sonum de ore illius procedentem.
3 Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
Subter omnes caelos ipse considerat, et lumen illius super terminos terrae.
4 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
Post eum rugiet sonitus, tonabit voce magnitudinis suae, et non investigabitur, cum audita fuerit vox eius.
5 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
Tonabit Deus in voce sua mirabiliter, qui facit magna et inscrutabilia.
6 Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
Qui praecipit nivi ut descendat in terram, et hiemis pluviis, et imbri fortitudinis suae.
7 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
Qui in manu omnium hominum signat, ut noverint singuli opera sua.
8 Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
Ingredietur bestia latibulum, et in antro suo morabitur.
9 От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
Ab interioribus austri egredietur tempestas, et ab Arcturo frigus.
10 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
Flante Deo concrescit gelu, et rursum latissimae funduntur aquae.
11 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
Frumentum desiderat nubes, et nubes spargunt lumen suum.
12 Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
Quae lustrant per circuitum, quocumque eas voluntas gubernantis duxerit, ad omne quod praeceperit illis super faciem orbis terrarum:
13 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
Sive in una tribu, sive in terra sua, sive in quocumque loco misericordiae suae eas iusserit inveniri.
14 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
Ausculta haec Iob: sta, et considera mirabilia Dei.
15 Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
Numquid scis quando praeceperit Deus pluviis, ut ostenderent lucem nubium eius?
16 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
Numquid nosti semitas nubium magnas, et perfectas scientias?
17 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
Nonne vestimenta tua calida sunt, cum perflata fuerit terra Austro?
18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
Tu forsitan cum eo fabricatus es caelos, qui solidissimi quasi aere fusi sunt.
19 Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
Ostende nobis quid dicamus illi: nos quippe involvimur tenebris.
20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
Quis narrabit ei quae loquor? etiam si locutus fuerit homo, devorabitur.
21 И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
At nunc non vident lucem: subito aer cogetur in nubes, et ventus transiens fugabit eas.
22 Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
Ab Aquilone aurum venit, et ad Deum formidolosa laudatio.
23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
Digne eum invenire non possumus: magnus fortitudine, et iudicio, et iustitia et enarrari non potest.
24 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
Ideo timebunt eum viri, et non audebunt contemplari omnes, qui sibi videntur esse sapientes.
