Йов 37
1 Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
Eng upa uh oru insiuk kihmkim arulana upa.
2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
Kowos nukewa porongo pusren God, Ac lohng pusren pulahl su tuku ke oalul me.
3 Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
El supu sarom uh sasla in acn engyeng uh, Liki tafun faclu nwe ke tafun yen ngia.
4 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
Na ngirngir lun pusracl lohngyukyak, Pusra ku ac fulat lun pulahl uh Ac sarom uh wi pacna fahsr.
5 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
Ke sap ku lun God, ma na usrnguk sikyak, Ma na yohk su kut tia ku in kalem kac.
6 Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
El sap snow uh in putati nu faclu, Ac supu af na matol in kurrauk faclu.
7 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
El tulokinya orekma lun mwet uh; El oru in kalem selos ma El ku in oru.
8 Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
Kosro lemnak uh som nu in luf kialos.
9 От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
Eng in paka tuku eir me, Ac ohu na upa tuku epang me.
10 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
Momong lun God orala kof uh in kekela, Ac ekulla kof uh nu ke ice matoltol.
11 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
Sarom uh ac sarmelik liki pukunyeng uh,
12 Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
Ke ac mukuiyak oana ma lungse lun God. Sarom uh ac oru ma nukewa ma God El sapkin uh, In acn nukewa fin faclu.
13 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
God El supwama af in aksroksrokye faclu; Sahp El supwama in kai mwet uh, Ku in akkalemye insewowo lal.
14 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
“Job, mislawin ac porongo; Srike nunku ke orekma usrnguk God El oru uh.
15 Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
Ya kom etu lah God El sapsap fuka Ac oru tuh sarom uh in sarmelik liki pukunyeng uh?
16 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
Ya kom etu lah pukunyeng uh sohksok fuka yen engyeng uh, Su ma orek ke ku sakirik lun God?
17 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
Mo, kom ac arulana fol, Ke pacl se eng fol lun acn eir uh tuhme.
18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
Mea, kom ku in kasru God laknelik acn lucng Ac oru tuh in ku oana sie osra ma tuktuki ac akfwelyeyukla?
19 Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
Luti nu sesr ma kut in fahk nu sin God; Kut lohsrla; wanginla ma kut ku in fahk.
20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
Nga ac tia suk ngan kaskas nu sin God; Mwe mea ngan sang pacl lal in kunausyula?
21 И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
“Ac inge, kalem lucng me uh arulana saromrom; Upala kalem kac uh, kut tia ku in ngetang nu kac; Ac eng uh aknasnasyela yen engyeng uh.
22 Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
Sie kalem na saromrom liyeyuk epang me, Ac wolana lun God arulana aksangengyekutla.
23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
Ku lun God uh arulana yokla — kut tia ku in kalukyang nu yorol; El suwoswos ac pwayena ke ma El oru nu sin mwet uh.
24 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
Ke ouinge uh, ac tia sukok lah efu ku mwet uh sangeng sel, Ac lah efu ku El tia lohang nu selos su sifacna oru mu elos lalmwetmet.”
