Йов 37
1 Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
Ama anazama fore'ma nehigeno'a nagu'amo'a antari nehigeno, tumo'nimo'a fakrofakro nehie.
2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
Anumzamo'ma kema nehigeno agerumo'ma monagemo'ma nehiazama huno atineramiana tamagesa ante'netma antahi so'e hiho.
3 Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
Ana monagemofo agasasa anami monafina atregeno vuno eno huvaga neregeno, kopasi'namofo masa'a atregeno mopamo'ma umetre eme atrema hu'nerega vuno eno nehie.
4 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
Hagi kopasi'nama erigetama ketonkeno anantera, Anumzamofona hankavenentake agerumo'a monagemo'ma hiaza higeta nentahune. Anumzamo'ma kema nehigeno'a, kopasi'namo'ma nehiaza huno masa'amo'a rumarave huno vuno eno nehie.
5 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
Anumzamofo agerumo'a monagemo'ma nehiaza hu'neankino, so'e zantfa huno knare hu'ne. Agra tusi'a hankave'areti, tagri antahi'zana agatereno ranra eri'zana e'neriankita, anazana tagra keta antahita osugahune.
6 Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
Agra higeno ko'mopa komo'a moparera runentegeno, rankora huntegeno tusiza huno mopafina nerie
7 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
Ana'ma nehige'za maka vahe'mo'za eri'zana e'ori atre'za amne mani'ne'za, Agri hankave'a negaze.
8 Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
Hagi ana knafina afi zagagafamo'za koro fre'za vu'za, fra'makiza nemaniza havegampino, kerigampi ome fra'nekize.
9 От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
Hagi kagigagi zahomo'a agrama nemaniregati ne-egeno, ra zahomo'a zasi avareno ne-e.
10 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
Anumzamo'ma asimu'ma nentegeno'a tusi zasi nehigeno, tintamimo'a fonupareno kragenefe.
11 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
Anumzamo'a hampompina tina eri atru huno erivineteno, kopasi'na atregeno ana hampompina ruganani huno vuno eno nehie.
12 Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
Anumzamo'a vuo huno'ma hunterega vuno hampomo'a ome eri tru hutere huno neme. E'ina hihoma huno huzmanteaza hu'za maka kaziga ama mopamofo agofetura vano nehaze.
13 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
Mago'a zupa Anumzamo'a vagaore avesizama'a zamaveri huge knazama zamige, hunaku kora atregeno nerie.
14 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
Jopuga kagesa ante'nenka ama nanekea antahio, Anumzamo'ma ruzahu ruzahu zantamima eri fore'ma nehia zantamina negenka antahintahia erio.
15 Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
Anumzamo'a hakare zana kegava hu'neankino, kopsi'nama huntegeno hampompinti'ma ruganani huno'ma vuno eno'ma nehia zana kagra kenka antahinka nosampi?
16 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
Maka zama tro'ma hu'zana Anumzamo'a antahi ani' hu'neankino, hampoma ante agofetu agofetu huno antegeno anami kankamumpima me'nea zana kagra kenka antahinka nosampi?
17 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
Hagi sauti kazigati'ma zaho'ma ne-ea zahomo'a omegeno, anante maka zamo'a kazara osuno oti fatgo higeno'a, kamu'namo'a kukenaka'a pasunekie.
18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
Anumzamo'a higeno bronsireti'ma tro'ma hu'naza kapoteti'ma masamo'ma rumarave nehiaza huno, amuho zamo'a hamponteti ome antegeno eneramie. Ana hu'neanki, kagra e'ina hu'zana hugara hu'nampi?
19 Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
E'ina hu'negu tagra na'ane huta Anumzamofonkura hugahumpi rempi huramio. Tagripina mago antahi'zana omane'neankita, mago knare nanekea huta tagra'a tagura ovazigahune.
20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
Nagrama mago nanekema hunaku'ma nehanugeno'a, mago'a Anumzamofona asami'nageno agesa ante'neno keagani'a antahi so'ea hugahifi? I'o anara osuno nagrira nazeri haviza hugahie.
21 И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
Monafima me'nea hampoma zahomo'ma eri papama hutrenigeno, zagemo'ma tusiza huno amuhoma hanigeta, zagefina tavua onketfa hugahune.
22 Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
E'ina avamente noti kazigati'ma tusi'a tavi'ma ne-ea tavimofo masa'amo'a goligna nehie. E'i Anumzankino avasase zama'amo azeri kaginte'negeno, hankavenentake masa zama'afi ne-e.
23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
Hankavenentake Anumzamofona tusi'a hihamu'a me'neankita, Agri avatera erava'oa osugahune. Hianagi Agra fatgo huno refko nehia Anumza mani'neankino, tazeri havizana nosie.
24 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
Anama hiazamo hige'za vahe'mo'za Agrira koro hunentaze. Hagi ama' antahi'zane vahe mani'nonema hu'zama nehaza vahera antahi nozamie.
