Йов 37
1 Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
之がためにわが心わななき その處を動き離る
2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
神の聲の響およびその口より出る轟聲を善く聽け
3 Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
これを天が下に放ち またその電光を地の極にまで至らせたまふ
4 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
その後聲ありて打響き 彼威光の聲を放ちて鳴わたりたまふ その御聲聞えしむるに當りては電光を押へおきたまはず
5 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
神奇しくも御聲を放ちて鳴わたり 我儕の知ざる大なる事を行ひたまふ
6 Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
かれ雪にむかひて地に降れと命じたまふ 雨すなはちその權能の大雨にも亦しかり
7 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
斯かれ一切の人の手を封じたまふ 是すべての人にその御工作を知しめんがためなり
8 Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
また獸は穴にいりてその洞に居る
9 От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
南方の密室より暴風きたり 北より寒氣きたる
10 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
神の氣吹によりて氷いできたり 水の寛狹くせらる
11 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
かれ水をもて雲に搭載せまた電光の雲を遠く散したまふ
12 Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
是は神の導引によりて週る 是は彼の命ずるところを盡く世界の表面に爲んがためなり
13 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
その之を來らせたまふは或は懲罰のため あるひはその地のため 或は恩惠のためなり
14 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
ヨブよ是を聽け 立ちて神の奇妙き工作を考へよ
15 Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
神いかに是等に命を傳へその雲の光明をして輝かせたまふか汝これを知るや
16 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
なんぢ雲の平衡知識の全たき者の奇妙き工作を知るや
17 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
南風によりて地の穩かになる時なんぢの衣服は熱くなるなり
18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
なんぢ彼とともに彼の堅くして鑄たる鏡のごとくなる蒼穹を張ることを能せんや
19 Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
われらが彼に言ふべき事を我らに教へよ 我らは暗昧して言詞を列ぬること能はざるなり
20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
われ語ることありと彼に告ぐべけんや 人あに滅ぼさるることを望まんや
21 И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
人いまは雲霄に輝やく光明を見ること能はず 然れど風きたりて之を吹清む
22 Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
北より黄金いできたる 神には畏るべき威光あり
23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
全能者はわれら測りきはむることを得ず 彼は能おほいなる者にいまし審判をも公義をも抂たまはざるなり
24 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
この故に人々かれを畏る 彼はみづから心に有智とする者をかへりみたまはざるなり
