Йов 37

1 Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.

Il cuor mi trema eziandio di questo, E si muove dal luogo suo.

2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.

Udite pure il suo tremendo tuono, E il mormorare ch'[esce] dalla sua bocca.

3 Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;

Egli lo lancia sotto tutti i cieli, E la sua fiamma sopra le estremità della terra;

4 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.

Dopo la quale rugge il tuono; egli tuona con la voce della sua altezza, E non indugia quelle cose, dopo che la sua voce è stata udita.

5 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;

Iddio tuona maravigliosamente con la sua voce; Egli fa cose tanto grandi, che noi non possiam comprenderle.

6 Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;

Perciocchè egli dice alla neve: Cadi in su la terra; [E parimente] al nembo della pioggia, al nembo delle sue forti piogge.

7 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.

Egli rinchiude ogni uomo in casa, [Come] per riconoscer tutti i suoi lavoratori.

8 Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.

E le fiere se n'entrano ne' [lor] nascondimenti, E dimorano ne' lor ricetti.

9 От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.

La tempesta viene dall'Austro, E il freddo dal Settentrione.

10 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;

Iddio, col suo soffio, produce il ghiaccio, E fa che le acque che si diffondevano [diventano come di] metallo.

11 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,

Egli stanca eziandio le nuvole in adacquar [la terra], E disperge le nubi [con] la sua luce.

12 Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.

Ed esse si rivolgono in [molti] giri, secondo gli ordini suoi Intorno a ciò che hanno a fare, Secondo tutto quello ch'egli comanda loro [di fare] In su la faccia del mondo, nella terra;

13 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.

Facendole venire, o per castigo, O per la sua terra, o per alcun beneficio.

14 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.

Porgi l'orecchio a questo, o Giobbe; Fermati, e considera le maraviglie di Dio.

15 Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?

Sai tu, come Iddio dispone di esse, E [come] egli fa risplender la luce della sua nuvola?

16 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?

Intendi tu come le nuvole son bilanciate? [Conosci tu] le maraviglie di colui che è perfetto in ogni scienza?

17 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,

Come i tuoi vestimenti [son] caldi, Quando egli acqueta l'Austro in su la terra?

18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?

Hai tu con lui distesi i cieli, [I quali son] sodi, come uno specchio di metallo?

19 Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си

Insegnaci ciò che noi gli diremo; [Poichè], per cagione delle [nostre] tenebre, noi non possiam [bene] ordinare [i nostri ragionamenti].

20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?

Gli sarebbe egli rapportato quando io avessi parlato? Se [vi fosse] alcuno [che ne] parlasse, certo egli sarebbe abissato.

21 И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,

Ecco pure [gli uomini] non possono riguardare il sole, [Quando] egli risplende nel cielo, Dopo che il vento è passato, e l'ha spazzato;

22 Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!

[E] che dal Settentrione è venuta la dorata serenità; [Or] Iddio [ha] intorno a sè una tremenda maestà.

23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.

[Egli è] l'Onnipotente, noi non possiam trovarlo; [Egli è] grande in forza, Ed in giudicio, ed in grandezza di giustizia; Egli non oppressa [alcuno];

24 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.

Perciò gli uomini lo temono; Alcun uomo, benchè savio di cuore, no 'l può vedere.