Йов 37
1 Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
Per questo mi batte forte il cuore e mi balza fuori dal petto.
2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
Udite, udite, il rumore della sua voce, il fragore che esce dalla sua bocca.
3 Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
Il lampo si diffonde sotto tutto il cielo e il suo bagliore giunge ai lembi della terra;
4 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
dietro di esso brontola il tuono, mugghia con il suo fragore maestoso e nulla arresta i fulmini, da quando si è udita la sua voce;
5 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
mirabilmente tuona Dio con la sua voce opera meraviglie che non comprendiamo!
6 Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
Egli infatti dice alla neve: «Cadi sulla terra» e alle piogge dirotte: «Siate violente».
7 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
Rinchiude ogni uomo in casa sotto sigillo, perché tutti riconoscano la sua opera.
8 Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
Le fiere si ritirano nei loro ripari e nelle loro tane si accovacciano.
9 От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
Dal mezzogiorno avanza l'uragano e il freddo dal settentrione.
10 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
Al soffio di Dio si forma il ghiaccio e la distesa dell'acqua si congela.
11 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
Carica di umidità le nuvole e le nubi ne diffondono le folgori.
12 Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
Egli le fa vagare dappertutto secondo i suoi ordini, perché eseguiscano quanto comanda loro sul mondo intero.
13 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
Le manda o per castigo della terra o in segno di bontà.
14 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
Porgi l'orecchio a questo, Giobbe, soffèrmati e considera le meraviglie di Dio.
15 Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
Sai tu come Dio le diriga e come la sua nube produca il lampo?
16 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
Conosci tu come la nube si libri in aria, i prodigi di colui che tutto sa?
17 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
Come le tue vesti siano calde quando non soffia l'austro e la terra riposa?
18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
Hai tu forse disteso con lui il firmamento, solido come specchio di metallo fuso?
19 Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
Insegnaci che cosa dobbiamo dirgli. Noi non parleremo per l'oscurità.
20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
Gli si può forse ordinare: «Parlerò io?». O un uomo può dire che è sopraffatto?
21 И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
Ora diventa invisibile la luce, oscurata in mezzo alle nubi: ma tira il vento e le spazza via.
22 Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
Dal nord giunge un aureo chiarore, intorno a Dio è tremenda maestà.
23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
L’Onnipotente noi non lo possiamo raggiungere, sublime in potenza e rettitudine e grande per giustizia: egli non ha da rispondere.
24 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
Perciò gli uomini lo temono: a lui la venerazione di tutti i saggi di mente.
