Йов 37
1 Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
“Pou sa, menm kè mwen konn tranble. Li vòltije kite plas li.
2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
Koute, O koute byen bri vwa L, k ap gwonde tankou tonnè ak bri tonnè a k ap sòti nan bouch Li.
3 Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
Anba tout syèl la, Li lage sa nèt ale, ak loray Li jis rive nan tout pwent tè a.
4 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
Apre sa, yon gwo vwa ki rele fò; Li gwonde ak vwa majeste Li a. Li pa menm ralanti eklè lè yo tande vwa L.
5 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
Bondye gwonde avèk vwa mèvèy Li a. L ap fè gwo bagay ke nou pa kab menm konprann.
6 Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
Paske a lanèj la, Li di: ‘Tonbe sou latè’, e a inondasyon lapli a, Li di: ‘Kontinye tonbe fò’.
7 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
Li sele men a chak òm, pou tout moun kab konnen zèv Li yo.
8 Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
Konsa, tout bèt sovaj va antre nan kav yo e rete lakay yo.
9 От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
Men sòti nan sid, tanpèt la parèt e nan nò, fredi a.
10 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
Soti nan souf Bondye, se glas ki fèt, e sifas dlo yo vin glasi.
11 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
Anplis, Li chaje vapè yo ak dlo e fè nwaj la vin lou; Li fè nwaj la gaye pou vide ekleraj Li.
12 Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
Li chanje; Li gide l vire tounen pou l kab fè nenpòt sa Li kòmande l sou tout sifas tè a.
13 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
Se swa pou koreksyon, oswa pou mond Li an, oswa pou lanmou dous Li a, Li fè sa vin rive.
14 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
“Tande sa byen, O Job; Kanpe, e obsève mèvèy Bondye yo.
15 Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
Èske ou konnen kijan Bondye etabli tout sila yo, e fè ekleraj nan nwaj Li yo vin limen?
16 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
Èske ou konnen bagay a chak kouch nan nwaj yo, mèvèy a Sila a ki pafè nan konesans?
17 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
Poukisa vètman ou cho lè tè a kalm akoz van sid la?
18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
Èske ou menm tou, ansanm avè L, ka ouvri syèl yo ki gen gran fòs tankou yon miwa metal ki fann nan dife?
19 Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
Enstwi nou kisa pou nou ta pale Li; paske akoz fènwa a, nou pa kab byen ranje ka nou.
20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
Èske yo va di Li ke mwen ta renmen pale? Oswa èske yon nonm ta pito di ke li ta vle vin anglouti nèt?
21 И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
“Alò lezòm pa wè limyè ki klere nan syèl yo sof ke van an fin pase e eklèsi nwaj yo.
22 Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
Sòti nan nò, se reyon majeste an lò; Bondye antoure ak majeste etonnan.
23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
Toupwisan an, —nou pa kab jwenn Li. Li egzalte nan pouvwa Li. Jistis Li ak ladwati Li gran; Li pa janm oprime.
24 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
Se pou sa lezòm plen lakrent ak respe Li; Li pa konsidere okenn moun ki saj nan kè.”
