Йов 37
1 Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
A ce spectacle, mon cœur est tout tremblant, il bondit hors de sa place.
2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
Ecoutez, écoutez le fracas de sa voix, le grondement qui sort de sa bouche!
3 Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
Il lui donne libre carrière sous l’immensité des cieux, et son éclair brille jusqu’aux extrémités de la terre.
4 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
Puis éclate un rugissement, il tonne de sa voix majestueuse; il ne retient plus les éclairs, quand on entend sa voix;
5 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
Dieu tonne de sa voix, d’une manière merveilleuse. Il fait de grandes choses que nous ne comprenons pas.
6 Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
Il dit à la neige: « Tombe sur la terre; » il commande aux ondées et aux pluies torrentielles.
7 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
Il met un sceau sur la main de tous les hommes, afin que tout mortel reconnaisse son Créateur.
8 Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
Alors l’animal sauvage rentre dans son repaire, et demeure dans sa tanière.
9 От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
L’ouragan sort de ses retraites cachées, l’aquilon amène les frimas.
10 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
Au souffle de Dieu se forme la glace, et la masse des eaux est emprisonnée.
11 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
Il charge de vapeurs les nuages, il disperse ses nuées lumineuses.
12 Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
On les voit, selon ses décrets, errer en tous sens, pour exécuter tout ce qu’il leur commande, sur la face de la terre habitée.
13 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
C’est tantôt pour le châtiment de sa terre, et tantôt en signe de faveur qu’il les envoie.
14 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
Job, sois attentif à ces choses; arrête-toi, et considère les merveilles de Dieu.
15 Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
Sais-tu comment il les opère, et fait briller l’éclair dans la nue?
16 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
Comprends-tu le balancement des nuages, les merveilles de celui dont la science est parfaite,
17 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
toi dont les vêtements sont chauds, quand la terre se repose au souffle du midi?
18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
Peux-tu, comme lui, étendre les nuées, et les rendre solides comme un miroir d’airain?
19 Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
Fais-nous connaître ce que nous devons lui dire: nous ne saurions lui parler, ignorants que nous sommes.
20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
Ah! qu’on ne lui rapporte pas mes discours! Un homme a-t-il jamais dit qu’il désirait sa perte?
21 И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
On ne peut voir maintenant la lumière du soleil, qui luit derrière les nuages; qu’un vent passe, il les dissipe.
22 Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
L’or vient du septentrion; mais Dieu, que sa majesté est redoutable!
23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
Le Tout-Puissant, nous ne pouvons l’atteindre: il est grand en force, et en droit, et en justice, il ne répond à personne!
24 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
Que les hommes donc le révèrent! Il ne regarde pas ceux qui se croient sages.
