Йов 37
1 Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
“Esia na nye dzi lã kpo eye wòti kpo le enɔƒe.
2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
O ɖo to! Ɖo to eƒe gbe ƒe gbeɖeɖe kple bublu si le dodom tso eƒe nu me.
3 Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
Eɖe asi le eƒe dzokeke ŋu ɖe yame katã eye wòɖoe ɖe anyigba ƒe mlɔenu ke hã
4 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
Eƒe gbeɖeɖe kplɔa esia ɖo, ebluna kple eƒe ŋutikɔkɔe ƒe gbe. Ne eƒe gbe ɖi la, meléa naneke ɖi o.
5 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
Mawu ƒe gbe bluna le nukumɔwo dzi, ewɔa nu dzɔtsu siwo kɔ wu míaƒe gɔmesese.
6 Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
Egblɔna na tsikpe be, ‘Dza ɖe anyigba dzi’ eye na tsi be, ‘Nye tsi gã aɖe nàdza.’
7 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
Ale be amegbetɔ siwo katã wòwɔ la nanya eƒe dɔwɔwɔ, eye wòɖoa asi ame sia ame ƒe dɔ dzi.
8 Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
Gbemelãwo sina bena eye wonɔa woƒe dowo me.
9 От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
Ahom tsoa eƒe xɔa me vana eye ya sesẽwo hea vuvɔ vɛ.
10 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
Mawu ƒe gbɔgbɔ hea fafa gã aɖe vɛ eye tsi gbanawo dzi zua tsikpe.
11 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
Enyɔa tsi ɖe lilikpowo me, ekakaa eƒe dzikedzo to wo me.
12 Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
Le eƒe mɔfiafia nu wotrɔa trɔgodoe le anyigba la katã ŋkume, be woawɔ nu sia nu si ƒe se wòde na wo.
13 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
Ehea lilikpowo vɛ be woahe to na amewo alo be woade tsi anyigba, ne wòaɖe eƒe lɔlɔ̃ afia ameawo.
14 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
“Hiob, ɖo to nàse nu sia, zi ɖoɖoe eye nàbu Mawu ƒe nukunuwo ŋu.
15 Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
Ènya ale si Mawu léa lilikpowo ɖe asii, eye wònana dzi kea dzoa?
16 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
Ènya ale si lilikpowo wɔ hafi le yamea, ènya nukunu siwo nye ame si de blibo le gɔmesese me la tɔa?
17 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
Wò ame si le fifia tem le wò awuwo me, ne dzieheya xɔdzo nya ƒo to anyigba dzi ko,
18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
àte ŋu akpe ɖe eŋu le dziŋgɔli ƒe keke ɖe yame me, nu si sesẽ abe ahuhɔ̃e si wowɔ kple akɔbli enea?
19 Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
“Gblɔ nu si míagblɔ nɛ la na mí, míate ŋu ahe míaƒe nya ayi egbɔe o elabena míawo míele viviti me.
20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
Wonegblɔ nɛ be medi be maƒo nua? Ɖe ame aɖe abia be wonemi ye agbagbea?
21 И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
Azɔ la, ame aɖeke mate ŋu akpɔ ɣe o elabena ele keklẽm le dziƒo ŋutɔ, esi yaƒoƒo na eƒe mo kɔ nyuie.
22 Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
Edo tso anyiehe kple sikatsyɔ̃ɖoɖo. Mawu ɖiɖi va le ŋɔdzi ƒe ŋutikɔkɔe me.
23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
Ame aɖeke matu Ŋusẽkatãtɔ la o elabena togbɔ be eƒe ŋusẽ de dzi bobobo, le eƒe afiatsotso kple dzɔdzɔenyenye gã la me hã la, metea ame aɖeke ɖe anyi o.
24 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
Eya ta amewo dea bubu eŋu elabena ɖe medea bubu ame siwo katã ƒe dzi me nunya le la ŋu oa?”
