Йов 37
1 Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
“My heart pounds [DOU] when [I think about] that.
2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
Listen, all of you, to the thunder, which is like God’s voice [DOU].
3 Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
He causes thunder to be heard all across the sky, and he causes lighting to flash to the most distant places on the earth.
4 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
After [the lightning flashes], we hear the thunder which is like [MET] God’s majestic voice; he does not restrain the lightning when he speaks.
5 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
When God speaks, it is awesome, like thunder; he does amazing things which we cannot [fully] understand.
6 Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
He commands the snow to fall on the ground, and [sometimes] he causes it to rain very hard.
7 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
And [when God does that, ] it prevents people [SYN] from working, in order that all people may know that he is the one who has done that (OR, what he can do).
8 Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
[When it rains, ] animals go into their hiding places, and they remain there [until the rain stops].
9 От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
The storms/hurricanes come from the place [in the south where they start], and the cold wind comes from the north.
10 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
[In the (winter/cold season), the cold north wind is like] God’s breath [that] causes [MET] water to freeze; he causes the lakes/streams to become ice.
11 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
God fills the clouds with moisture/hail, and lightning flashes from the clouds.
12 Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
He guides the clouds and causes them to move back and forth in order that they may accomplish all that he commands them to do, all over the world.
13 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
Sometimes God sends rain to punish us, and sometimes he sends rain to show us that he acts kindly toward us.
14 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
“Job, listen to this; stop and think about the wonderful things that God does.
15 Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
(Do you know how God commands the lightning to flash down from the clouds?/We do not know how God commands the lightning to flash down from the clouds.) [RHQ]
16 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
Only God knows everything perfectly; so (do you know how he causes the clouds to (move/float) (amazingly/wonderfully) across the sky?/you certainly do not know how he causes the clouds to (move/float) (amazingly/wonderfully) across the sky!) [RHQ]
17 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
No, you just sweat there in your clothes; [it is very oppressive] when the [hot] wind stops blowing from the south and [all the leaves on the trees] (become still/do not move).
18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
(Can you stretch out the skies like God does and make them as hard as [SIM] a sheet of polished brass?/You certainly cannot stretch out the skies like God does and make them as hard as [SIM] a sheet of polished brass!) [RHQ]
19 Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
“Job, tell us(exc) what we should say to God; we do not know anything [IDM]. As a result, we do not know what to say to him to defend ourselves.
20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
Should I tell God that I want to speak to him? No, because [if I did that, ] he might destroy me.
21 И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
Now, people cannot look [directly] at the sun when it shines brightly in the sky after the wind has blown the clouds away; [so, we certainly cannot look at the brightness of God].
22 Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
God comes out of the north with a light [that shines like] gold; his glory causes us to be afraid.
23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
Almighty God is very powerful, and we cannot come near to him. He always acts righteously, and he will never oppress us.
24 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
That is the reason that we have an awesome respect for him; he does not pay attention to those who proudly, [but wrongly], think that they are wise.”
