Йов 37
1 Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
“Also, my heart trembles at this, And it moves from its place.
2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
Listen diligently to the trembling of His voice, Indeed, the sound goes forth from His mouth.
3 Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
He directs it under the whole heavens, And its light [is] over the skirts of the earth.
4 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
A voice roars after it—He thunders with the voice of His excellence, And He does not hold them back, When His voice is heard.
5 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
God thunders with His voice wonderfully, Doing great things and we do not know.
6 Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
For He says to snow: Be [on] the earth. And the small rain and great rain of His power.
7 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
Into the hand of every man he seals, For the knowledge by all men of His work.
8 Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
And the beast enters into [its] lair, And it continues in its habitations.
9 От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
From the inner chamber comes a windstorm, And from scatterings winds—cold,
10 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
From the breath of God is frost given, And the breadth of waters is constricted,
11 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
Indeed, by filling He presses out a cloud, [and] His light scatters a cloud.
12 Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
And it is turning itself around by His counsels, For their doing all He commands them, On the face of the habitable earth.
13 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
Whether for a rod, or for His land, Or for kindness—He causes it to come.
14 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
Hear this, O Job, Stand and consider the wonders of God.
15 Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
Do you know when God places them, And caused the light of His cloud to shine?
16 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
Do you know the balancings of a cloud? The wonders of the Perfect in knowledge?
17 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
How your garments [are] warm, In the quieting of the earth from the south?
18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
You have made an expanse with Him For the clouds—strong as a hard mirror!
19 Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
Let us know what we say to Him, We do not set in array because of darkness.
20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
Is it declared to Him that I speak? If a man has spoken, surely he is swallowed up.
21 И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
And now, they have not seen the light, It [is] bright in the clouds, And the wind has passed by and cleanses them.
22 Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
It comes from the golden north, Fearful splendor [is] beside God.
23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
The Mighty! We have not found Him out, High in power and judgment, He does not answer! And abundant in righteousness,
24 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
Therefore men fear Him, He does not see any of the wise of heart.”
