Йов 37
1 Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
At this my heart trembleth, and is moved out of its place.
2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
Hear ye attentively the terror of his voice, and the sound that cometh out of his mouth.
3 Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
He beholdeth under all the heavens, and his light is upon the ends of the earth.
4 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
After it a noise shall roar, he shall thunder with the voice of his majesty, and shall not be found out, when his voice shall be heard.
5 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
God shall thunder wonderfully with his voice, he that doth great and unsearchable things.
6 Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
He commandeth the snow to go down upon the earth, and the winter rain, and the shower of his strength.
7 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
He sealeth up the hand of all men, that every one may know his works.
8 Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
Then the beast shall go into his covert, and shall abide in his den.
9 От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
Out of the inner parts shall a tempest come, and cold out of the north.
10 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
When God bloweth there cometh frost, and again the waters are poured out abundantly.
11 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
Corn desireth clouds, and the clouds spread their light:
12 Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
Which go round about, whithersoever the will of him that governeth them shall lead them, to whatsoever he shall command them upon the face of the whole earth:
13 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
Whether in one tribe, or in his own land, or in what place soever of his mercy he shall command them to be found.
14 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
Hearken to these things, Job: Stand, and consider the wondrous works of God.
15 Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
Dost thou know when God commanded the rains, to shew his light of his clouds?
16 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
Knowest thou the great paths of the clouds, and the perfect knowledges?
17 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
Are not thy garments hot, when the south wind blows upon the earth?
18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
Thou perhaps hast made the heavens with him, which are most strong, as if they were of molten brass.
19 Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
Shew us what we may say to him: for we are wrapped up in darkness.
20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
Who shall tell him the things I speak? even if a man shall speak, he shall be swallowed up.
21 И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
But now they see not the light: the air on a sudden shall be thickened into clouds, and the wind shall pass and drive them away.
22 Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
Cold cometh out of the north, and to God praise with fear.
23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
We cannot find him worthily: he is great in strength, and in judgment, and in justice, and he is ineffable.
24 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
Therefore men shall fear him, and all that seem to themselves to be wise, shall not dare to behold him.
