Йов 37
1 Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
Ja, derover skælver mit Hjerte, bævende skifter det Sted!
2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
Lyt dog til hans bragende Røst, til Drønet, der går fra hans Mund!
3 Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
Han slipper det løs under hele Himlen, sit Lys til Jordens Ender;
4 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
efter det brøler hans Røst, med Højhed brager hans Torden; han sparer ikke på Lyn, imedens hans Stemme høres.
5 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
Underfuldt lyder Guds Tordenrøst, han øver Vælde, vi fatter det ej.
6 Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
Thi han siger til Sneen: "Fald ned på Jorden!" til Byger og Regnskyl: "Bliv stærke!"
7 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
For alle Mennesker sætter han Segl, at de dødelige alle må kende hans Gerning.
8 Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
De vilde Dyr søger Ly og holder sig i deres Huler:
9 От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
Fra Kammeret kommer der Storm, fra Nordens Stjerner Kulde.
10 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
Ved Guds Ånde bliver der Is, Vandfladen lægges i Fængsel.
11 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
Så fylder han Skyen med Væde, Skylaget spreder hans Lys;
12 Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
det farer hid og did og bugter sig efter hans Tanke og udfører alt, hvad han byder, på hele den vide Jord,
13 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
hvad enten han slynger det ud som Svøbe, eller han sender det for at velsigne.
14 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
Job du må lytte hertil, træd frem og mærk dig Guds Underværker!
15 Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
Fatter du, hvorledes Gud kan magte dem og lade Lys stråle frem fra sin Sky?
16 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
Fatter du Skyernes Svæven, den Alvises Underværker?
17 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
Du, hvis Klæder ophedes, når Jorden døser ved Søndenvind?
18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
Hvælver du Himlen sammen med ham, fast som det støbte Spejl?
19 Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
Lær mig, hvad vi skal sige ham! Intet kan vi få frem for Mørke.
20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
Meldes det ham, at jeg taler? Siger en Mand, at han er fra Samling?
21 И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
Og nu: Man ser ej Lyset, skygget af mørke Skyer, men et Vejr farer hen og renser Himlen,
22 Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
fra Norden kommer en Lysning. Over Gud er der frygtelig Højhed,
23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
og den Almægtige finder vi ikke. Almægtig og rig på Retfærd bøjer han ikke Retten;
24 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
derfor frygter Mennesker ham, men af selv kloge ænser han ingen.
