Йов 37
1 Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
Da, od toga i moje srce drhti i s mjesta svoga iskočiti hoće.
2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
Čujte, čujte gromor glasa njegova, tutnjavu što mu iz usta izlazi.
3 Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
Gle, munja lijeće preko cijelog neba - i sijevne blijesak s kraja na kraj zemlje -
4 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
iza nje silan jedan glas se ori: to On gromori glasom veličajnim. Munje mu lete, nitko ih ne priječi, tek što mu je glas jednom odjeknuo.
5 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
Da, Bog gromori glasom veličajnim, djela velebna, neshvatljiva stvara.
6 Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
Kad snijegu kaže: 'Zasniježi po zemlji!' i pljuskovima: 'Zapljuštite silno!'
7 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
svakom čovjeku zapečati ruke da svi njegovo upoznaju djelo.
8 Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
U brlog se tad zvijeri sve uvuku i na svojem se šćućure ležaju.
9 От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
S južne se strane podiže oluja, a studen vjetri sjeverni donose.
10 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
Već led od daha Božjega nastaje i vodena se kruti površina.
11 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
I opet vodom puni on oblake, i sijevat' stanu oblaci munjama;
12 Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
kruže posvuda po volji njegovoj, što im naloži, to će izvršiti na licu cijelog kruga zemaljskoga.
13 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
Šalje ih - ili da kazni narode, ili da ih milosrđem obdari.
14 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
Poslušaj ovo, Jobe, umiri se i promotri djela Božja čudesna.
15 Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
Znaš li kako Bog njima zapovijeda, kako munju iz oblaka svog pušta?
16 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
Znaš li o čem vise gore oblaci? Čudesna to su znanja savršenog.
17 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
Kako ti gore od žege haljine u južnom vjetru kad zemlja obamre?
18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
Zar si nebesa s njim ti razapeo, čvrsta poput ogledala livenog?
19 Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
DÓe naputi me što da mu kažemo: zbog tmine se ne snalazimo više.
20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
Zar ćeš mu reći: 'Hoću govoriti'? Ili na propast vlastitu pristati?
21 И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
Tko, dakle, može u svjetlost gledati na nebesima što se sja blistavo kada oblake rastjeraju vjetri?
22 Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
Sa sjevera k'o zlato je bljesnulo: veličanstvom strašnim Bog se odjenu!
23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
Da, Svesilnog doseći ne možemo, neizmjeran je u moći i sudu, velik u pravdi, nikog on ne tlači.
24 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
Zato ljudi svi neka ga se boje! Na mudrost oholu on i ne gleda!”
