Йов 37
1 Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
He dongah ka lungbuei lakueng tih a hmuen lamloh cungpet.
2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
A ol dongkah khoponah te hnatun rhoela hnatun. A ka lamloh caitawknah thoeng.
3 Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
Vaan boeih hmuiah a hlah tih a vangnah loh diklai hmoi duela pawk.
4 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
A hnukkah a kawk ol khaw a hoemdamnah ol neh hum tih, a ol a yaak vaengah rhaek uelh sak boeh.
5 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
Pathen loh a ol neh khobaerhambae a saii khungdaeng tih, hum dae m'ming uh moenih.
6 Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
Vuelsong neh khotlan khonal te, ‘Diklai ah om saeh,’ a ti vaengah khotlan khonal khaw a sarhi tak.
7 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
Amah kutngo hlang boeih ming sak ham hlang boeih kah kut te rhodaek a soei pah.
8 Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
Te vaengah mulhing khaw a khui la kun tih a khuisaek ah kho a sak.
9 От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
Cangpalam te imkhui lamloh, khosik te tlangpuei lamloh ha thoeng.
10 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
Pathen kah hiil lamloh rhaelnu khaw a khueh tih tui daang mangdaeng mangtok la om.
11 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
Khomai te cingtui loh a rhih sak tih, cingmai loh amah kah vangnah te a taekyak.
12 Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
Te khaw diklai kah lunglai hman ah a uen boeih te saii hamla a niing, a niing dongah kuluk la a hil.
13 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
Te te caitueng lam khaw, a khohmuen ham khaw, sitlohnah ham khaw a thoeng sak.
14 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
Job, he he hnakaeng lah. Pai lamtah Pathen kah khobaerhambae he yakming lah.
15 Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
Te rhoek soah Pathen loh a khueh tih a cingmai kah vangnah a sae te na ming a?
16 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
Poeknah rhuemtuet, mangvawt khomai a haainah te na ming a?
17 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
Tuithim loh khohmuen a mong sak vaengah na himbai te aka bae sak,
18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
Hmaidan a hlawn bangla khomong a thah la amah taengah na nulh thai aya?
19 Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
Amah taengah metla n'thui ham khaw kaimih n'tueng lah. Hmaisuep hmai ah n'tawn uh thai pawt oe.
20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
Hlang loh a dolh hamla thui cakhaw ka thui bangla amah taengah a tae pa aya?
21 И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
Tahae ah khaw vangnah a hmuh uh moenih. A aa te khohli loh a yawn tih, a caihcil hnukkah khomong dongah tueng.
22 Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
Tlangpuei lamkah sui te mueithennah rhih om Pathen taengla pawk.
23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
Tlungthang te thadueng a len dongah a tiktamnah m'hmuh lek moenih. Duengnah khaw a cungkuem dongah hlang a phaep moenih.
24 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
Hlang rhoek loh amah te a rhih uh tangloeng dongah lungbuei aka cueih rhoek takuem khaw a sawt moenih,” a ti.
