Йов 36
1 И Елиу продължавайки рече:
Елиху а урмат ши а зис:
2 Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
„Аштяптэ пуцин ши вой урма, кэч май ам ынкэ де ворбит пентру Думнезеу.
3 Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;
Ымь вой луа темеюриле де департе ши вой доведи дрептатя Зидиторулуй меу.
4 Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
Фий ынкрединцат, кувынтэриле меле ну сунт минчунь, чи ай де-а фаче ку ун ом ку симцэминте курате.
5 Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
Думнезеу есте путерник, дар ну ляпэдэ пе нимень ши есте путерник прин тэрия причеперий Луй.
6 Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
Ел ну ласэ пе чел рэу сэ трэяскэ ши фаче дрептате челуй ненорочит.
7 Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
Ну-Шь ынтоарче окий де ла чей фэрэ приханэ ши-й пуне пе скаунул де домние ку ымпэраций, ый ашазэ пентру тотдяуна ка сэ домняскэ.
8 А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
Се ынтымплэ сэ кадэ ын ланцурь ши сэ фие приншь ын легэтуриле ненорочирий?
9 Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
Ле пуне ынаинте фаптеле лор, фэрэделеӂиле лор, мындрия лор.
10 Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
Ый ынштиинцязэ ка сэ се ындрепте, ый ындямнэ сэ се ынтоаркэ де ла нелеӂюире.
11 И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
Дакэ аскултэ ши се супун, ышь сфыршеск зилеле ын феричире ши аний ын букурие.
12 Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
Дакэ н-аскултэ, пер учишь де сабие, мор ын орбиря лор.
13 А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;
Нелеӂюиций се мыние, ну стригэ кэтре Думнезеу кынд ый ынлэнцуе;
14 Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.
ышь перд вяца ын тинереце, мор ка чей десфрынаць.
15 Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
Дар Думнезеу скапэ пе чел ненорочит прин ненорочиря луй ши прин суферинцэ ыл ынштиинцязэ.
16 И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
Ши пе тине те ва скоате дин стрымтоаре, ка сэ те пунэ ла лок ларг, ын слобозение деплинэ, ши маса та ва фи ынкэркатэ ку букате густоасе.
17 Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,
Дар, дакэ-ць аперь причина ка ун нелеӂюит, педяпса есте недезлипитэ де причина та.
18 Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
Супэраря сэ ну те ымпингэ ла батжокурэ ши мэримя прецулуй рэскумпэрэрий сэ ну те дукэ ын рэтэчире!
19 Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
Оаре ар ажунӂе стригэтеле тале сэ те скоатэ дин неказ ши кяр тоате путериле пе каре ле-ай путя десфэшура?
20 Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
Ну суспина дупэ ноапте, каре я попоареле дин локул лор.
21 Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
Фереште-те сэ фачь рэу, кэч суферинца те ындямнэ ла рэу.
22 Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
Думнезеу есте маре ын путеря Луй; чине ар путя сэ ынвеце пе алций ка Ел?
23 Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
Чине Ый чере сокотялэ де кэиле Луй ши чине ындрэзнеште сэ-Й спунэ: ‘Фачь рэу’?
24 Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
Ну уйта сэ лаузь фаптеле Луй, пе каре тоць оамений требуе сэ ле мэряскэ!
25 В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
Орьче ом ле привеште, фиекаре муритор ле веде де департе.
26 Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
Ятэ че маре е Думнезеу! Дар ной ну-Л путем причепе, нумэрул анилор Луй нимень ну л-а пэтрунс.
27 Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
Кэч Ел траӂе ла Ел пикэтуриле де апэ, ле префаче ын абур ши дэ плоая,
28 Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
пе каре норий о стрекоарэ ши о пикурэ песте мулцимя оаменилор.
29 Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
Ши чине поате причепе руперя норулуй ши бубуитул кортулуй Сэу?
30 Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
Ятэ, Ел Ышь ынтинде лумина ын журул Луй ши акоперэ адынчимиле мэрий.
31 (Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
Прин ачесте мижлоаче, Ел жудекэ попоареле ши дэ белшуг де хранэ.
32 Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
Я фулӂерул ын мынэ ши-л арункэ асупра потривничилор Луй.
33 Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.
Дэ де весте кэ е де фацэ принтр-ун бубуит ши пынэ ши турмеле Ый симт апропиеря.
