< Йов 36 >
1 И Елиу продължавайки рече:
Proseguiu ainda Elihu, e disse:
2 Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
Espera-me um pouco, e mostrar-te-ei que ainda há razões a favor de Deus.
3 Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;
Desde longe repetirei a minha opinião; e ao meu criador atribuirei a justiça.
4 Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
Porque na verdade, as minhas palavras não serão falsas: contigo está um que é sincero na sua opinião.
5 Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
Eis que Deus é mui grande, contudo a ninguém despreza: grande é em força de coração.
6 Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
Não deixa viver ao ímpio, e faz justiça aos aflitos.
7 Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
Do justo não tira os seus olhos; antes estão com os reis no trono; ali os assenta para sempre, e assim são exaltados.
8 А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
E, se estando presos em grilhões, os detém amarrados com cordas de aflição,
9 Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
Então lhes faz saber a obra deles, e as suas transgressões; porquanto prevaleceram nelas.
10 Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
E revela-lho aos seus ouvidos, para seu ensino; e diz-lhes que se convertam da maldade.
11 И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
Se o ouvirem, e o servirem, acabarão seus dias em bem, e os seus anos em delícias.
12 Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
Porém se o não ouvirem, à espada os passarão, e expirarão sem conhecimento.
13 А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;
E os hipócritas de coração amontoam para si a ira; e amarrando-os ele, não clamam por socorro.
14 Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.
A sua alma morre na mocidade, e a sua vida entre os sodomitas.
15 Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
Ao aflito livra, da sua aflição, e na opressão o revelará aos seus ouvidos.
16 И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
Assim também te desviará da boca da angústia para um lugar espaçoso, em que não haja aperto, e as iguarias da tua mesa serão cheias de gordura.
17 Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,
E estarás satisfeito com o juízo do ímpio: o juízo e a justiça te sustentarão.
18 Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
Porquanto há furor, guarda-te de que porventura te não tire de pancada, pois por grande preço te não poderiam retirar dali.
19 Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
Estimaria ele tanto tuas riquezas, ou alguns esforços da força, que por isso não estivesses em aperto?
20 Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
Não suspires pela noite, em que os povos sejam tomados do seu lugar.
21 Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
Guarda-te, e não declines para a iniquidade: porquanto nisto a escolheste, por causa da tua miséria.
22 Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
Eis que Deus exalta com a sua força; quem ensina como ele?
23 Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
Quem lhe pedirá conta do seu caminho? ou, quem lhe disse: Tu cometeste maldade?
24 Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
Lembra-te de que engrandeças a sua obra que os homens contemplam.
25 В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
Todos os homens a veem, e o homem a enxerga de longe.
26 Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
Eis que Deus é grande, e nós o não compreendemos, e o número dos seus anos se não pode esquadrinhar.
27 Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
Porque faz miúdas as gotas das águas que derramam a chuva do seu vapor.
28 Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
A qual as nuvens destilam e gotejam sobre o homem abundantemente.
29 Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
Porventura também se poderão entender as extensões das nuvens, e os estalos da sua tenda?
30 Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
Eis que estende sobre elas a sua luz, e encobre os altos do mar.
31 (Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
Porque por estas coisas julga os povos e lhes dá mantimento em abundância.
32 Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
Com as mãos encobre a luz, e faz-lhe proibição pela que passa por entre elas.
33 Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.
O que dá a entender o seu pensamento, como também aos gados, acerca do temporal que sobe.