Йов 36
1 И Елиу продължавайки рече:
Og Elihu blev ved og sa:
2 Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
Vent litt på mig, så jeg kan få sagt dig min mening! For ennu er der noget å si til forsvar for Gud.
3 Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;
Jeg vil hente min kunnskap langt borte fra, og jeg vil vise at min skaper har rett.
4 Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
For sannelig, mine ord er ikke falske; en mann med fullkommen kunnskap har du for dig.
5 Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
Se, Gud er sterk, men han akter ikke nogen ringe; han er sterk i forstandens kraft.
6 Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
Han lar ikke en ugudelig leve, og de undertrykte hjelper han til deres rett.
7 Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
Han tar ikke sine øine fra de rettferdige, og hos konger på tronen lar han dem sitte all deres tid høit hedret.
8 А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
Og om de blir bundet med lenker og fanget i ulykkens snarer,
9 Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
så vil han dermed foreholde dem deres gjerninger, deres synder, at de viste sig gjenstridige,
10 Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
og åpne deres øre for advarselen og formane dem til å vende om fra det onde.
11 И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
Om de da hører og tjener ham, så får de leve sine dager i lykke og sine år i herlighet og glede.
12 Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
Hører de ikke, da skal de gjennembores av spydet og omkomme i sin uforstand.
13 А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;
Men mennesker med gudløst sinn huser vrede; de roper ikke til Gud når han legger dem i bånd.
14 Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.
De dør i ungdommen, og deres liv ender som tempel-bolernes.
15 Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
Han frelser de ulykkelige ved deres ulykke og åpner deres øre ved trengselen.
16 И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
Også dig lokker han ut av trengselens svelg til en åpen plass hvor det ikke er trangt; og ditt bord skal være fullt av fete retter.
17 Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,
Men er du full av den ugudeliges brøde, så skal brøde og dom følges at.
18 Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
La bare ikke vrede lokke dig til spott, og la ikke den store bot lokke dig på avvei!
19 Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
Kan vel ditt skrik fri dig ut av trengsel, og kan vel alt ditt strev og slit utrette det?
20 Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
Stund ikke efter natten, den natt da hele folkeslag blåses bort fra sitt sted!
21 Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
Vokt dig, vend dig ikke til synd! For det har du mere lyst til enn til å lide.
22 Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
Se, Gud er ophøiet i sin kraft; hvem er en læremester som han?
23 Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
Hvem har foreskrevet ham hans vei, og hvem kan si: Du gjorde urett?
24 Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
Kom i hu at du ophøier hans gjerning, den som menneskene har sunget om!
25 В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
All verden ser på den med lyst; menneskene skuer den langt borte fra.
26 Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
Se, Gud er stor, og vi forstår ham ikke; hans års tall er uutgrundelig;
27 Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
han drar vanndråper op til sig, og av tåken siler regnet ned;
28 Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
fra skyene strømmer det og drypper ned over mange mennesker.
29 Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
Kan også nogen forstå hvorledes skyene breder sig ut, hvorledes det braker fra hans telt?
30 Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
Se, han breder ut sitt lys omkring sig og dekker det med havets røtter.
31 (Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
For således straffer han folkeslag, men gir også føde i overflod.
32 Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
Han dekker sine hender med lys og byder det å fare ut mot fienden.
33 Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.
Hans tordenbrak bærer bud om ham; endog feet varsler når han rykker frem.
