< Йов 36 >
1 И Елиу продължавайки рече:
Un Elihus vēl runāja un sacīja:
2 Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
Pagaidi man vēl maķenīt, es tev mācīšu, jo no Dieva puses vēl kas jāsaka.
3 Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;
Es meklēšu savu atzīšanu no tālienes un gādāšu savam radītājam taisnību.
4 Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
Jo tiešām, mana valoda nav meli; tavā priekšā ir, kam atzīšanas netrūkst.
5 Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
Redzi, Dievs ir varens un tomēr neatmet, Viņš ir varens gudrības spēkā.
6 Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
Viņš bezdievīgam neliek dzīvot, un bēdīgam nes tiesu.
7 Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
Viņš nenovērš savas acis no taisnā, bet pie ķēniņiem uz goda krēsla, tur Viņš tiem liek sēdēt mūžam, ka top paaugstināti.
8 А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
Un kur cietuma ļaudis ir ķēdēs un top turēti bēdu saitēs,
9 Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
Tur Viņš tiem dara zināmu viņu darbu un viņu pārkāpumus, ka cēlušies lepnībā.
10 Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
Viņš tiem atdara ausi mācībai, un saka, lai atgriežas no netaisnības.
11 И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
Ja tie nu klausa un Viņam kalpo, tad tie pavada savas dienas labumā un savus gadus laimē.
12 Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
Un ja tie neklausa, tad tie krīt caur zobenu un mirst bez atzīšanas.
13 А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;
Bet kam neskaidra sirds, tie kurn, tie nepiesauc, kad Viņš tos saistījis.
14 Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.
Tā tad viņu dvēsele mirst jaunībā, un viņu dzīvība paiet ar mauciniekiem.
15 Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
Bet bēdīgo Viņš izpestī viņa bēdās, un atver viņa ausis bēdu laikā.
16 И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
Tāpat Viņš tevi izraus no bēdu rīkles uz klaju vietu, kur bēdu nav, un tavs galds būs pilns ar treknumu.
17 Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,
Bet ja tu esi pilns bezdievīgas tiesāšanās, tad tiesa un sodība tevi ķers.
18 Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
Lai sirds rūgtums tev jel neskubina zaimot, un tā lielā pārbaudīšana lai tevi nenovērš.
19 Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
Vai tu ar brēkšanu no bēdām tiksi vaļā, vai cīnīdamies ar visu spēku?
20 Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
Neilgojies pēc tās nakts, kas noceļ tautas no savas vietas.
21 Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
Sargies, negriezies pie netaisnības, jo tā tev vairāk patīk nekā pacietība.
22 Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
Redzi, Dievs ir augsts savā spēkā; kur ir tāds mācītājs, kā Viņš?
23 Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
Kas Viņam raudzīs uz Viņa ceļu, vai kas uz Viņu sacīs: Tu dari netaisnību?
24 Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
Piemini, ka arī tu paaugstini Viņa darbu, par ko ļaudis dzied.
25 В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
Visi ļaudis to skatās ar prieku, cilvēks to ierauga no tālienes.
26 Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
Redzi, Dievs ir augsts un neizmanāms, Viņa gadu pulku nevar izdibināt.
27 Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
Viņš savelk ūdens lāsītes, un lietus līst no viņa miglas.
28 Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
Tas līst no padebešiem un pil uz daudz cilvēkiem.
29 Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
Vai var izprast, kā padebeši izplešas, un kā Viņa dzīvoklis rīb?
30 Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
Redzi, Viņš ģērbjas zibeņu spīdumā un apklājās ar jūras dziļumiem.
31 (Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
Jo tā Viņš soda tautas un dod barības papilnam.
32 Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
Viņa abējās rokās spīdumi, un Viņš tiem rāda, kur lai sper.
33 Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.
Pērkona balss sludina Viņu nākam, un ganāmi pulki, ka Viņš tuvu.