Йов 36
1 И Елиу продължавайки рече:
Addens quoque Eliu, hæc locutus est:
2 Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
Sustine me paululum, et indicabo tibi: adhuc enim habeo quod pro Deo loquar.
3 Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;
Repetam scientiam meam a principio, et operatorem meum probabo justum.
4 Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
Vere enim absque mendacio sermones mei, et perfecta scientia probabitur tibi.
5 Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
Deus potentes non abjicit, cum et ipse sit potens:
6 Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
sed non salvat impios, et judicium pauperibus tribuit.
7 Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
Non auferet a justo oculos suos: et reges in solio collocat in perpetuum, et illi eriguntur.
8 А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
Et si fuerint in catenis, et vinciantur funibus paupertatis,
9 Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
indicabit eis opera eorum, et scelera eorum, quia violenti fuerunt.
10 Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
Revelabit quoque aurem eorum, ut corripiat: et loquetur, ut revertantur ab iniquitate.
11 И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
Si audierint et observaverint, complebunt dies suos in bono, et annos suos in gloria:
12 Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
si autem non audierint, transibunt per gladium, et consumentur in stultitia.
13 А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;
Simulatores et callidi provocant iram Dei, neque clamabunt cum vincti fuerint.
14 Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.
Morietur in tempestate anima eorum, et vita eorum inter effeminatos.
15 Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
Eripiet de angustia sua pauperem, et revelabit in tribulatione aurem ejus.
16 И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
Igitur salvabit te de ore angusto latissime, et non habente fundamentum subter se: requies autem mensæ tuæ erit plena pinguedine.
17 Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,
Causa tua quasi impii judicata est: causam judiciumque recipies.
18 Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
Non te ergo superet ira ut aliquem opprimas: nec multitudo donorum inclinet te.
19 Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
Depone magnitudinem tuam absque tribulatione, et omnes robustos fortitudine.
20 Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
Ne protrahas noctem, ut ascendant populi pro eis.
21 Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
Cave ne declines ad iniquitatem: hanc enim cœpisti sequi post miseriam.
22 Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
Ecce Deus excelsus in fortitudine sua, et nullus ei similis in legislatoribus.
23 Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
Quis poterit scrutari vias ejus? aut quis potest ei dicere: Operatus es iniquitatem?
24 Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
Memento quod ignores opus ejus, de quo cecinerunt viri.
25 В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
Omnes homines vident eum: unusquisque intuetur procul.
26 Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
Ecce Deus magnus vincens scientiam nostram: numerus annorum ejus inæstimabilis.
27 Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
Qui aufert stillas pluviæ, et effundit imbres ad instar gurgitum,
28 Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
qui de nubibus fluunt quæ prætexunt cuncta desuper.
29 Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
Si voluerit extendere nubes quasi tentorium suum,
30 Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
et fulgurare lumine suo desuper, cardines quoque maris operiet.
31 (Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
Per hæc enim judicat populos, et dat escas multis mortalibus.
32 Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
In manibus abscondit lucem, et præcepit ei ut rursus adveniat.
33 Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.
Annuntiat de ea amico suo, quod possessio ejus sit, et ad eam possit ascendere.
