Йов 36
1 И Елиу продължавайки рече:
Poi Elihu seguitando disse:
2 Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
“Aspetta un po’, io t’istruirò; perché c’è da dire ancora a pro di Dio.
3 Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;
Io trarrò la mia scienza da lontano e renderò giustizia a colui che m’ha fatto.
4 Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
Per certo, le mie parole non son bugiarde; ti sta dinanzi un uomo dotato di perfetta scienza.
5 Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
Ecco, Iddio è potente, ma non disdegna nessuno; è potente per la forza dell’intelletto suo.
6 Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
Ei non lascia viver l’empio, e fa ragione ai miseri.
7 Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
Non storna lo sguardo suo dai giusti, ma li pone coi re sul trono, ve li fa sedere per sempre, e così li esalta
8 А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
Se gli uomini son talora stretti da catene se son presi nei legami dell’afflizione,
9 Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
Dio fa lor conoscere la lor condotta, le loro trasgressioni, giacché si sono insuperbiti;
10 Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
egli apre così i loro orecchi a’ suoi ammonimenti, e li esorta ad abbandonare il male.
11 И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
Se l’ascoltano, se si sottomettono, finiscono i loro giorni nel benessere, e gli anni loro nella gioia;
12 Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
ma, se non l’ascoltano, periscon trafitti da’ suoi dardi, muoiono per mancanza d’intendimento.
13 А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;
Gli empi di cuore s’abbandonano alla collera, non implorano Iddio quand’ei gl’incatena;
14 Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.
così muoiono nel fior degli anni, e la lor vita finisce come quella dei dissoluti;
15 Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
ma Dio libera l’afflitto mediante l’afflizione, e gli apre gli orecchi mediante la sventura.
16 И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
Te pure ei vuol trarre dalle fauci della distretta, al largo, dove non è più angustia, e coprir la tua mensa tranquilla di cibi succulenti.
17 Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,
Ma, se giudichi le vie di Dio come fan gli empi, il giudizio e la sentenza di lui ti piomberanno addosso.
18 Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
Bada che la collera non ti trasporti alla bestemmia, e la grandezza del riscatto non t’induca a fuorviare!
19 Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
Farebbe egli caso delle tue ricchezze? Non han valore per lui, né l’oro, né tutta la possanza dell’opulenza.
20 Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
Non anelare a quella notte che porta via i popoli dal luogo loro.
21 Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
Guardati bene dal volgerti all’iniquità, tu che sembri preferirla all’afflizione.
22 Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
Vedi, Iddio è eccelso nella sua potenza; chi può insegnare come lui?
23 Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
Chi gli prescrive la via da seguire? Chi osa dirgli: “Tu hai fatto male?”
24 Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
Pensa piuttosto a magnificar le sue opere; gli uomini le celebrano nei loro canti,
25 В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
tutti le ammirano, il mortale le contempla da lungi.
26 Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
Sì, Iddio è grande e noi non lo possiam conoscere; incalcolabile è il numero degli anni suoi.
27 Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
Egli attrae a sé le gocciole dell’acqua; dai vapori ch’egli ha formato stilla la pioggia.
28 Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
Le nubi la spandono, la rovesciano sulla folla de’ mortali.
29 Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
E chi può capire lo spiegamento delle nubi, i fragori che scoppiano nel suo padiglione?
30 Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
Ecco, ora egli spiega intorno a sé la sua luce, or prende per coperta le profondità del mare.
31 (Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
Per tal modo punisce i popoli, e dà loro del cibo in abbondanza.
32 Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
S’empie di fulmini le mani, e li lancia contro gli avversari.
33 Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.
Il rombo del tuono annunzia ch’ei viene, gli animali lo presenton vicino.
