Йов 36
1 И Елиу продължавайки рече:
Elihu also proceeded, and said:
2 Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
Bear with me a little while, that I may show thee! For I have yet words in behalf of God.
3 Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;
I will bring my knowledge from afar, And assert the justice of my Maker.
4 Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
Truly my words shall not be false: A man of sound knowledge is before thee.
5 Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
Behold, God is great, but despiseth not any; Great is he in strength of understanding.
6 Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
He suffereth not the wicked to prosper, But rendereth justice to the oppressed.
7 Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
He withdraweth not his eyes from the righteous; But establisheth them for ever with kings on the throne, That they may be exalted.
8 А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
And if they be bound in fetters, And holden in the cords of affliction,
9 Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
Then showeth he them their deeds, And how they have set him at defiance by their transgressions;
10 Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
He also openeth their ears to admonition, And commandeth them to return from iniquity.
11 И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
If they obey and serve him, They spend their days in prosperity, And their years in pleasures.
12 Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
But if they obey not, they perish by the sword; They die in their own folly.
13 А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;
The corrupt in heart treasure up wrath; They cry not to God, when he bindeth them.
14 Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.
They die in their youth; They close their lives with the unclean.
15 Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
But he delivereth the poor in their distress; He openeth their ears in affliction.
16 И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
He will bring thee also from the jaws of distress To a broad place, where is no straitness; And the provision of thy table shall be full of fatness.
17 Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,
But if thou art full of the judgment of the wicked, Judgment and justice shall take hold of thee.
18 Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
For if wrath be with him, beware lest he take thee away by his stroke, So that a great ransom shall not save thee!
19 Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
Will he esteem thy riches? No! neither thy gold, nor all the abundance of thy wealth.
20 Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
Long not thou for that night To which nations are taken away from their place.
21 Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
Take heed, turn not thine eyes to iniquity! For this hast thou chosen rather than affliction.
22 Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
Behold, God is exalted in his power: Who is a teacher like him?
23 Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
Who hath prescribed to him his way? Or who can say to him, “Thou hast done wrong”?
24 Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
Forget not to magnify his work, Which men celebrate with songs.
25 В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
All mankind gaze upon it; Mortals behold it from afar.
26 Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
Behold, God is great; we cannot know him, Nor search out the number of his years.
27 Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
Lo! he draweth up the drops of water, Which distil rain from his vapor;
28 Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
The clouds pour it down, And drop it upon man in abundance.
29 Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
Who can understand the spreading of his clouds, And the rattling of his pavilion?
30 Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
Behold, he spreadeth around himself his light, And he clotheth himself with the depths of the sea.
31 (Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
By these he punisheth nations, And by these he giveth food in abundance.
32 Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
His hands he covereth with lightning; He giveth it commandment against an enemy.
33 Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.
His thunder maketh him known; Yea, to the herds, as he ascendeth on high.
