Йов 36
1 И Елиу продължавайки рече:
And Elihu adds and says:
2 Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
“Honor me a little, and I show you, That yet for God [are] words.
3 Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;
I lift up my knowledge from afar, And I ascribe righteousness to my Maker.
4 Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
For my words [are] truly not false, The perfect in knowledge [is] with you.
5 Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
Behold, God [is] mighty, and does not despise, Mighty [in] power [and] heart.
6 Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
He does not revive the wicked, And appoints the judgment of the poor;
7 Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
He does not withdraw His eyes from the righteous, And [from] kings on the throne, And causes them to sit forever, and they are high,
8 А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
And if prisoners in chains They are captured with cords of affliction,
9 Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
Then He declares to them their work, And their transgressions, Because they have become mighty,
10 Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
And He uncovers their ear for instruction, And commands that they turn back from iniquity.
11 И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
If they hear and serve, They complete their days in good, And their years in pleasantness.
12 Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
And if they do not listen, They pass away by the dart, And expire without knowledge.
13 А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;
And the profane in heart set the face, They do not cry when He has bound them.
14 Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.
Their soul dies in youth, And their life among the defiled.
15 Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
He draws out the afflicted in his affliction, And uncovers their ear in oppression.
16 И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
And He also moved you from a narrow place [To] a broad place—no constriction under it, And the sitting beyond of your table has been full of fatness.
17 Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,
And you have fulfilled the judgment of the wicked, Judgment and justice are upheld because of fury,
18 Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
Lest He move you with a stroke, And the abundance of an atonement not turn you aside.
19 Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
Does He value your riches? He has gold, and all the forces of power.
20 Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
Do not desire the night, For the going up of peoples in their stead.
21 Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
Take heed—do not turn to iniquity, For you have fixed on this Rather than [on] affliction.
22 Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
Behold, God sits on high by His power, Who [is] like Him—a teacher?
23 Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
Who has appointed to Him His way? And who said, You have done iniquity?
24 Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
Remember that you magnify His work That men have beheld.
25 В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
All men have looked on it, Man looks attentively from afar.
26 Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
Behold, God [is] high, And we do not know the number of His years, Indeed, there [is] no searching.
27 Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
When He diminishes droppings of the waters, They refine rain according to its vapor,
28 Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
Which clouds drop, They distill on man abundantly.
29 Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
Indeed, do [any] understand The spreadings out of a cloud? The noises of His dwelling place?
30 Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
Behold, He has spread His light over it, And He has covered the roots of the sea,
31 (Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
For He judges peoples by them, He gives food in abundance.
32 Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
By two palms He has covered the light, And lays a charge over it in meeting,
33 Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.
His shout shows it, The livestock also, the rising [storm].”
