Йов 36
1 И Елиу продължавайки рече:
Elihu also proceeded, and said,
2 Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
Suffer me a little, and I will show thee; For I have yet somewhat to say on God’s behalf.
3 Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;
I will fetch my knowledge from afar, And will ascribe righteousness to my Maker.
4 Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
For truly my words are not false: One that is perfect in knowledge is with thee.
5 Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
Behold, God is mighty, and despiseth not any: He is mighty in strength of understanding.
6 Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
He preserveth not the life of the wicked, But giveth to the afflicted [their] right.
7 Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
He withdraweth not his eyes from the righteous: But with kings upon the throne He setteth them for ever, and they are exalted.
8 А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
And if they be bound in fetters, And be taken in the cords of affliction;
9 Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
Then he showeth them their work, And their transgressions, that they have behaved themselves proudly.
10 Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
He openeth also their ear to instruction, And commandeth that they return from iniquity.
11 И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
If they hearken and serve [him], They shall spend their days in prosperity, And their years in pleasures.
12 Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
But if they hearken not, they shall perish by the sword, And they shall die without knowledge.
13 А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;
But they that are godless in heart lay up anger: They cry not for help when he bindeth them.
14 Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.
They die in youth, And their life [perisheth] among the unclean.
15 Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
He delivereth the afflicted by their affliction, And openeth their ear in oppression.
16 И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
Yea, he would have allured thee out of distress Into a broad place, where there is no straitness; And that which is set on thy table would be full of fatness.
17 Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,
But thou art full of the judgment of the wicked: Judgment and justice take hold [on thee].
18 Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
For let not wrath stir thee up against chastisements; Neither let the greatness of the ransom turn thee aside.
19 Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
Will thy cry avail, [that thou be] not in distress, Or all the forces of [thy] strength?
20 Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
Desire not the night, When peoples are cut off in their place.
21 Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
Take heed, regard not iniquity: For this hast thou chosen rather than affliction.
22 Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
Behold, God doeth loftily in his power: Who is a teacher like unto him?
23 Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
Who hath enjoined him his way? Or who can say, Thou hast wrought unrighteousness?
24 Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
Remember that thou magnify his work, Whereof men have sung.
25 В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
All men have looked thereon; Man beholdeth it afar off.
26 Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
Behold, God is great, and we know him not; The number of his years is unsearchable.
27 Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
For he draweth up the drops of water, Which distil in rain from his vapor,
28 Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
Which the skies pour down And drop upon man abundantly.
29 Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
Yea, can any understand the spreadings of the clouds, The thunderings of his pavilion?
30 Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
Behold, he spreadeth his light around him; And he covereth the bottom of the sea.
31 (Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
For by these he judgeth the peoples; He giveth food in abundance.
32 Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
He covereth his hands with the lightning, And giveth it a charge that it strike the mark.
33 Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.
The noise thereof telleth concerning him, The cattle also concerning [the storm] that cometh up.
