Йов 36
1 И Елиу продължавайки рече:
Og videre sagde Elihu:
2 Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
Bi nu lidt, jeg har noget at sige dig, thi end har jeg Ord til Forsvar for Gud.
3 Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;
Jeg vil hente min Viden langvejsfra og skaffe min Skaber Ret;
4 Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
thi for vist, mine Ord er ikke Opspind, en Mand med fuldkommen Indsigt har du for dig.
5 Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
Se, Gud forkaster det stive Sind,
6 Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
den gudløse holder han ikke i Live; de arme lader han få deres Ret,
7 Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
fra retfærdige vender han ikke sit Blik, men giver dem Plads for stedse hos Konger på Tronen i Højhed.
8 А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
Og hvis de bindes i Lænker, fanges i Nødens Bånd,
9 Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
så viser han dem deres Gerning, deres Synder, at de hovmodede sig,
10 Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
åbner deres Øre for Tugt og byder dem vende sig bort fra det onde.
11 И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
Hvis de så hører og bøjer sig, da ender de deres Dage i Lykke, i liflig Fryd deres År.
12 Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
Men hører de ikke, falder de for Sværd og opgiver Ånden i Uforstand.
13 А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;
Men vanhellige Hjerter forbitres; når han binder dem, råber de ikke om Hjælp;
14 Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.
i Ungdommen dør deres Sjæl, deres Liv får Mandsskøgers Lod.
15 Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
Den elendige frelser han ved hans Elende og åbner hans Øre ved Trængsel.
16 И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
Men dig har Medgangen lokket, du var i Fred for Ulykkens Gab; ingen Trængsel indjog dig Skræk, fuldt var dit Bord af fede Retter.
17 Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,
Den gudløses som kom til fulde over dig, hans retfærdige Dom greb dig fat.
18 Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
Lad dig ikke lokke af Vrede til Spot eller Bødens Storhed lede dig vild!
19 Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
Kan vel dit Skrig gøre Ende på Nøden, eller det at du opbyder al din Kraft?
20 Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
Ej må du længes efter Natten, som. opskræmmer Folkeslag der, hvor de er;
21 Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
var dig og vend dig ikke til Uret, så du foretrækker ondt for at lide.
22 Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
Se, ophøjet er Gud i sin Vælde, hvo er en Lærer som han?
23 Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
Hvo foreskrev ham hans Vej, og hvo turde sige: "Du gjorde Uret!"
24 Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
Se til at ophøje hans Værk, som Mennesker priser i Sang!
25 В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
Alle Mennesker ser det med Fryd, skønt dødelige skuer det kun fra det fjerne.
26 Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
Se, Gud er ophøjet, kan ikke ransages, Tal på hans År kan ikke fides.
27 Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
Thi Dråber drager han ud af Havet, i hans Tåge siver de ned som Regn,
28 Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
og Skyerne lader den strømme og dryppe på mange Folk.
29 Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
Hvo fatter mon Skyernes Vidder eller hans Boligs Bulder?
30 Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
Se, han breder sin Tåge om sig og skjuler Havets Rødder;
31 (Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
Thi dermed nærer han Folkene, giver dem Brød i Overflod;
32 Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
han hyller sine Hænder i Lys og sender det ud imod Målet;
33 Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.
hans Torden melder hans Komme, selv Kvæget melder hans Optræk.
