Йов 36
1 И Елиу продължавайки рече:
Zatím přidal Elihu, a řekl:
2 Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
Postrp mne maličko, a oznámímť šíře; neboť mám ještě, co bych za Boha mluvil.
3 Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;
Vynesu smysl svůj zdaleka, a stvořiteli svému přivlastním spravedlnost.
4 Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
V pravdě, žeť ne budou lživé řeči mé; zdravě smýšlejícího máš mne s sebou.
5 Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
Aj, Bůh silný mocný jest, aniž svých zamítá; silný jest, a srdce udatného.
6 Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
Neobživuje bezbožného, chudým pak k soudu dopomáhá.
7 Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
Neodvrací od spravedlivého očí svých, nýbrž s králi na stolici sází je na věky, i bývají zvýšeni.
8 А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
Pakli by poutami sevříni byli, zapleteni jsouce provazy ssoužení:
9 Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
Tudy jim v známost uvodí hřích jejich, a že přestoupení jejich se ssilila.
10 Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
A tak otvírá sluch jejich, aby se napravili, anobrž mluví jim, aby se navrátili od nepravosti.
11 И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
Uposlechnou-li a budou-li jemu sloužiti, stráví dny své v dobrém, a léta svá v potěšení.
12 Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
Pakli neuposlechnou, od meče sejdou, a pozdychají bez umění.
13 А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;
Nebo kteříž jsou nečistého srdce, přivětšují hněvu, aniž k němu volají, když by je ssoužil.
14 Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.
Protož umírá v mladosti duše jejich, a život jejich s smilníky.
15 Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
Vytrhuje, pravím, ssouženého z jeho ssoužení, a ty, jejichž sluch otvírá, v trápení.
16 И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
A tak by i tebe přenesl z prostředku úzkosti na širokost, kdež není stěsnění, a byl by pokojný stůl tvůj tukem oplývající.
17 Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,
Ale ty zasloužils, abys jako bezbožný souzen byl; soud a právo na tě dochází.
18 Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
Jistě strach, aby tě neuvrhl Bůh u větší ránu, tak že by jakkoli veliká výplaty mzda, tebe nevyprostila.
19 Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
Zdaliž by sobě co vážil bohatství tvého? Jistě ani nejvýbornějšího zlata, ani jakékoli síly neb moci tvé.
20 Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
Nechvátejž tedy k noci, v kterouž odcházejí lidé na místo své.
21 Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
Hleď, abys se neohlédal na marnost, zvoluje ji raději, nežli ssoužení.
22 Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
Aj, Bůh silný nejvyšší jest mocí svou. Kdo jemu podobný učitel?
23 Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
Kdo jemu vyměřil cestu jeho? Kdo jemu smí říci: Činíš nepravost?
24 Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
Pamětliv buď raději, abys vyvyšoval dílo jeho, kteréž spatřují lidé,
25 В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
Kteréž, pravím, všickni lidé vidí, na něž člověk patří zdaleka.
26 Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
Nebo Bůh silný tak jest veliký, že ho nemůžeme poznati, počet let jeho jest nevystižitelný.
27 Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
On zajisté vyvodí krůpěje vod, kteréž vylévají déšť z oblaků jeho,
28 Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
Když se rozpouštějí oblakové, a kropí na mnohé lidi.
29 Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
(Anobrž vyrozumí-li kdo roztažení oblaků, a zvuku stánku jeho,
30 Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
Jak rozprostírá nad ním světlo své, aneb všecko moře přikrývá?
31 (Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
Skrze ty věci zajisté tresce lidi, a též dává pokrmu hojnost.
32 Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
Oblaky zakrývá světlo, a přikazuje mu ukrývati se za to, co je potkává.)
33 Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.
Ohlašuje o něm zvuk jeho, též dobytek, a to hned, když pára zhůru vstupuje.
