Йов 35
1 Елиу още проговаряйки рече:
Og Elihu tok til ords og sagde:
2 Мислиш ли че, е право това, което рече ти: Моята правда в туй дело е повече от Божията?
«Seg, trur du vel at slikt er rett, so du meir rettvis er enn Gud,
3 Защото ти рече: Какво ще ми бъде преимуществото? Какво ще ме ползува повече отколкото, ако бях съгрешил?
når djervt du spør: «Kva gagn hev eg, kva løn um eg frå syndi flyr?»
4 Аз ще отговоря на тебе. И на приятелите ти с тебе.
På dette vil eg svara deg og likeins venerne med deg.
5 Погледни към небесата и виж; И гледай облаците, колко по-високо са от тебе.
Ditt auga du mot himmelen snu, og sjå på skyerne der uppe!
6 Ако съгрешаваш, какво правиш против Него? И ако се умножават престъпленията ти, какво Му вършиш?
Di synd, kann ho vel skade honom? Lid han, um dine brot er mange?
7 Ако си праведен, какво Му даваш? Или какво получава от ръката ти?
Er du rettvis, kva gjev du honom? Kva fær han då utav di hand?
8 Нечестието ти може да повреди само човек като тебе; А правдата ти може да ползува само човешки син.
Di synd vedkjem ein mann som deg, di rettferd gjeld eit menneskje.
9 Поради много угнетения викат праведниците, Пищят поради насилието на мощните;
Dei klagar yver urett stor og skrik um hjelp mot valdsmenns arm;
10 Но пак никой не казва: Где е Бог Творецът ми, Който дава песни нощем,
men spør’kje: «Kvar er Gud, min skapar, som let ved natt lovsongar tona,
11 Който ни учи нежели земните животни, И прави ни по-мъдри от въздушните птици?
gjev oss meir vit enn dyr på mark og meir forstand enn fugl i luft?»
12 Така те викат; но Той не отговаря Да ги избави от гордостта на нечестивите.
Der ropar dei - han svarar ikkje - um hjelp mot ovmod hjå dei vonde.
13 Наистина, Бог не слуша празнословието, И Всемогъщият не го зачита,
Gud høyrer ei på tome ord, slikt agtar Allvald ikkje på.
14 Колко по-малко, когато ти казват, че не Го виждаш, Че делото ти е пред Него, и напразно Го чакаш!
Um enn du segjer du ei ser han, han ser han nok saki, bi på honom!
15 И сега, понеже не те е посетил в яростта Си, И не е прегледал със строгост надменността ти,
Og no, når vreiden hans ei refser, tru han ei kjenner dårskapen?
16 Затова Иов отваря уста да говори суетности, Трупа думи лишени от благоразумие.
Men Job let upp sin munn til fåfengd, uvitugt talar han so mykje.»
