Йов 34
1 И Елиу пак проговаряйки рече:
Og Elihu tok atter til orde og sa:
2 Слушайте думите ми, вие мъдри, И внимавайте към мене, вие разумни;
Hør mine ord, I vise, og lån mig øre, I forstandige!
3 Защото ухото изпитва думите Както небцето вкусва ястието.
Øret prøver jo ord, likesom ganen smaker mat.
4 Нека си изберем правото Та да знаем помежду си доброто.
La oss velge det som er rett; la oss sammen søke å finne ut hvad der er godt!
5 Защото Иов е казал: Праведен съм, И пак Бог отне правото ми;
Job har jo sagt: Jeg er rettferdig, og Gud har tatt min rett fra mig;
6 Въпреки правото ми считан съм за лъжец; Раната ми е неизцелима при все, че съм без престъпление.
tross min rett skal jeg være en løgner; en drepende pil har rammet mig, enda der ingen brøde er hos mig.
7 Кой човек е като Иова, Който укорява Бога, както пие вода,
Hvem er en mann som Job, han som drikker bespottelse som vann
8 И дружи с ония, които вършат беззаконие, И ходи с нечестиви човеци?
og gir sig i lag med dem som gjør ondt, og søker omgang med ugudelige menn?
9 Защото е казал: Нищо не ползува човека Да съизволява с Бога.
For han har sagt: En mann har intet gagn av at han holder vennskap med Gud.
10 Слушайте ме, прочее, вие разумни мъже. Далеч да бъде от Бога неправдата, И от Всемогъщия беззаконието!
Derfor, I forstandige, hør på mig! Det være langt fra Gud å gjøre noget syndig og fra den Allmektige å være urettferdig!
11 Защото ще въздаде на човека според делото му, И ще направи всеки да намери според пътищата си.
Han lønner mennesket efter dets gjerninger og gjengjelder mannen efter hans ferd.
12 Наистина Бог няма да извърши насилие, Нито ще извърне Всемогъщият правосъдието.
Ja sannelig, Gud gjør ikke noget syndig, og den Allmektige forvender ikke retten.
13 Кой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата вселена?
Hvem har overgitt jorden til hans varetekt, og hvem har overlatt hele jorderike til ham?
14 Ако прилепи Той сърцето Си само към Себе Си, И оттегли към Себе Си Духа Си и душата Си,
Dersom han bare vilde tenke på sig selv og dra sin Ånd og sin ånde til sig igjen,
15 То ще издъхне заедно всяка плът, И човекът ще се върне пак в пръстта.
da skulde alt kjød opgi ånden på én gang, og mennesket bli til støv igjen.
16 Сега, ако си разумен, чуй това; Слушай гласа на думите ми.
Men gi nu akt og hør på dette, lytt nøye til mine ord!
17 Ще властвува ли оня, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,
Kan vel en som hater retten, være hersker? Eller tør du fordømme den Rettferdige, den Mektige?
18 Който казва на цар: Нечестив си, На князе: Беззаконници сте,
Sier vel nogen til en konge: Din niding, eller til en fyrste: Du ugudelige?
19 Който не лицеприятствува пред първенци, Нито почита богатия повече от сиромаха, Понеже всички са дело на Неговите ръце?
Gud tar jo ikke parti for fyrster og akter ikke en rik høiere enn en fattig? De er jo alle hans henders verk.
20 В една минута умират - да в полунощ; Людете им се смущават и преминават
I et øieblikk dør de, midt om natten; folket raver og forgår, og den mektige rykkes bort, ikke ved menneskehånd.
21 Защото очите на Бога са върху пътищата на човека, И Той гледа всичките му стъпки.
For hans øine vokter på hver manns veier, og han ser alle hans skritt;
22 Няма тъмнина, нито мрачна сянка, Гдето да се крият ония, които вършат беззаконие.
det finnes intet mørke og ingen dødsskygge hvor de som gjør ondt kan skjule sig;
23 Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, За да дойде на съд пред Бога.
Gud har ikke nødig å gi lenge akt på en mann før han må møte for Guds dom.
24 Без дълго изследване сломява силните, И поставя други вместо тях.
Han knuser de mektige uten å granske deres sak og setter så andre i deres sted.
25 Прочее, Той познава делата им; И събаря ги нощем, та те се смазват.
Ja, han kjenner deres gjerninger, og han slår dem ned om natten så de går til grunne.
26 Удря ги като нечестиви Явно там гдето има зрители,
Han tukter dem som ugjerningsmenn, på et sted hvor alle kan se det;
27 Понеже се отклониха от Него, И не зачитаха ни един от пътищата Му,
for derfor vek de bort fra ham og aktet ikke på nogen av hans veier,
28 Така че направиха да стигне до Него викът на сиромасите, Та Той чу вика на угнетените.
forat de skulde la de fattiges skrik komme for ham, forat han skulde høre de undertryktes rop.
29 И когато Той успокоява, кой ще смути? Когато крие лицето Си, кой може да Го види? Безразлично дали е сторено това спрямо народ или спрямо един човек,
Lar han være å skride inn, hvem tør da fordømme ham? Skjuler han sitt åsyn, hvem får da se ham? Både med et folk og med et enkelt menneske gjør han jo således,
30 За да не царува нечестив човек, Човек, който би впримчвал людете,
forat et gudløst menneske ikke skal herske, forat det ikke skal være snarer for folket.
31 Защото, ако някой каже на Бога: Понесох наказание без да съм сторил зло;
For har vel et slikt menneske nogensinne sagt til Gud: Jeg har vært overmodig, jeg vil herefter ikke gjøre det som ondt er;
32 Каквото аз не виждам, Ти ме научи; Ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече,
det jeg ikke ser, det må du lære mig; har jeg gjort urett, så vil jeg ikke gjøre det mere?
33 То трябва ли въздаянието му да бъде, според както ти желаеш, да го отхвърляш, Така щото ти да го избереш, казва Бог, а не Аз? Тогава ти кажи каквото знаеш.
Skulde han vel gjengjelde efter ditt tykke? Du har jo klandret ham. Så må du velge og ikke jeg, og hvad du vet, får du si.
34 Разумни мъже ще ми рекат: Да! Всеки мъдър човек, който ме слуша, ще каже:
Forstandige menn vil si til mig, ja hver vismann som hører på mig:
35 Иов говори без знание, И думите му са лишени от мъдрост.
Job taler uten skjønnsomhet, og hans ord er ikke forstandige.
36 Желанието ми е, Иов да бъде изпитан до край, Понеже отговори, както нечестивите човеци.
Gid Job måtte bli prøvd uavlatelig, fordi han har svart på onde menneskers vis!
37 Защото на греха си притуря бунтовничество, Поруга се между нас, И умножава думите си против Бога.
For til sin synd legger han brøde; her iblandt oss klapper han i hendene og bruker mange ord om Gud.
