Йов 34
1 И Елиу пак проговаряйки рече:
Un Elihus atbildēja un sacīja:
2 Слушайте думите ми, вие мъдри, И внимавайте към мене, вие разумни;
Klausāties, gudrie, manu valodu, un prātīgie, atgriežat ausis pie manis;
3 Защото ухото изпитва думите Както небцето вкусва ястието.
Jo auss pārbauda vārdus, tā kā mute bauda barību.
4 Нека си изберем правото Та да знаем помежду си доброто.
Lai pārspriežam savā starpā, lai kopā atzīstam, kas ir labi.
5 Защото Иов е казал: Праведен съм, И пак Бог отне правото ми;
Jo Ījabs saka: es esmu taisns, bet Dievs ir atņēmis manu tiesu.
6 Въпреки правото ми считан съм за лъжец; Раната ми е неизцелима при все, че съм без престъпление.
Lai gan man taisnība, mani tura par melkuli, manas mokas ir nedziedinājamas, lai gan neesmu noziedzies.
7 Кой човек е като Иова, Който укорява Бога, както пие вода,
Kur ir gan cilvēks, kā Ījabs, kas zaimošanu dzer kā ūdeni,
8 И дружи с ония, които вършат беззаконие, И ходи с нечестиви човеци?
Un draudzējās ar ļaundarītājiem un staigā ar bezdievīgiem?
9 Защото е казал: Нищо не ползува човека Да съизволява с Бога.
Jo viņš saka: cilvēkam nekā nepalīdz, ka tas mīļo Dievu.
10 Слушайте ме, прочее, вие разумни мъже. Далеч да бъде от Бога неправдата, И от Всемогъщия беззаконието!
Tādēļ, gudrie vīri, klausāties mani. Nevar būt, ka Dievs ir ļauns un tas Visuvarenais netaisns.
11 Защото ще въздаде на човека според делото му, И ще направи всеки да намери според пътищата си.
Jo Viņš cilvēkam maksā pēc viņa darba, un ikkatram liek klāties pēc viņa gājuma.
12 Наистина Бог няма да извърши насилие, Нито ще извърне Всемогъщият правосъдието.
Patiesi, Dievs nedara ļauna, un tas Visuvarenais nepārgroza tiesu!
13 Кой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата вселена?
Kam pasaule ir pavēlēta, ja ne Viņam, un kas ir radījis visu zemi?
14 Ако прилепи Той сърцето Си само към Себе Си, И оттегли към Себе Си Духа Си и душата Си,
Ja Viņš Savu sirdi grieztu uz Sevi pašu vien, un Savu garu un Savu dvašu ņemtu pie Sevis:
15 То ще издъхне заедно всяка плът, И човекът ще се върне пак в пръстта.
Tad visa miesa kopā mirtu, un cilvēks taptu atkal par pīšļiem.
16 Сега, ако си разумен, чуй това; Слушай гласа на думите ми.
Ja nu tev ir saprašana, klausi to, ņem vērā manas valodas balsi.
17 Ще властвува ли оня, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,
Vai jel, kas taisnību ienīst, varēs vadīt? Kā tad tev bija tiesāt to Vistaisnāko?
18 Който казва на цар: Нечестив си, На князе: Беззаконници сте,
Viņu, kas uz ķēniņu var sacīt: tu netikli, un uz valdnieku: tu blēdi;
19 Който не лицеприятствува пред първенци, Нито почита богатия повече от сиромаха, Понеже всички са дело на Неговите ръце?
Kas neuzlūko valdnieku vaigu un neieredz bagātus vairāk nekā nabagus, jo tie visi ir Viņa roku darbs.
20 В една минута умират - да в полунощ; Людете им се смущават и преминават
Acumirklī tie nomirst, un nakts vidū tautas top iztrūcinātas un iet bojā, un varenie top aizrauti un ne caur cilvēka roku.
21 Защото очите на Бога са върху пътищата на човека, И Той гледа всичките му стъпки.
Jo Viņa acis skatās uz cilvēka ceļiem, un Viņš redz visus viņa soļus.
22 Няма тъмнина, нито мрачна сянка, Гдето да се крият ония, които вършат беззаконие.
Tumsas nav nedz nāves ēnas, kur ļaundarītāji varētu slēpties.
23 Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, За да дойде на съд пред Бога.
Viņam cilvēks ilgi nav jāmeklē, ka lai nāk uz tiesu Dieva priekšā.
24 Без дълго изследване сломява силните, И поставя други вместо тях.
Viņš satriec varenos bez izmeklēšanas un ieceļ citus viņu vietā.
25 Прочее, Той познава делата им; И събаря ги нощем, та те се смазват.
Tāpēc ka Viņš zina viņu darbus, Viņš tos apgāž naktī, ka tie top satriekti.
26 Удря ги като нечестиви Явно там гдето има зрители,
Viņš tos šausta kā bezdievīgus, tādā vietā, kur visi redz.
27 Понеже се отклониха от Него, И не зачитаха ни един от пътищата Му,
Tāpēc ka tie no Viņa atkāpušies un nav apdomājuši visus Viņa ceļus.
28 Така че направиха да стигне до Него викът на сиромасите, Та Той чу вика на угнетените.
Ka nabaga brēkšanai bija jānāk pie Viņa, un bēdīgā kliegšanu Viņš paklausīja.
29 И когато Той успокоява, кой ще смути? Когато крие лицето Си, кой може да Го види? Безразлично дали е сторено това спрямо народ или спрямо един човек,
Kad Viņš dod mieru, kas tad pazudinās? Kad Viņš Savu vaigu apslēpj, kas Viņu skatīs? Tā tas ir ar tautām, tā ar ikvienu cilvēku,
30 За да не царува нечестив човек, Човек, който би впримчвал людете,
Lai nelieša cilvēks nevalda un tautai nav par valgiem.
31 Защото, ако някой каже на Бога: Понесох наказание без да съм сторил зло;
Jo uz Dievu jāsaka: man bija jācieš, es vairs negrēkošu.
32 Каквото аз не виждам, Ти ме научи; Ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече,
Ko es neredzu, to māci tu man; ja esmu darījis netaisnību, tad to vairs nedarīšu.
33 То трябва ли въздаянието му да бъде, според както ти желаеш, да го отхвърляш, Така щото ти да го избереш, казва Бог, а не Аз? Тогава ти кажи каквото знаеш.
Vai Dievs lai atlīdzina pēc tava prāta? Jo tu neesi mierā! tad spriedi tu, ne es! Un ko tu taču māki sacīt!
34 Разумни мъже ще ми рекат: Да! Всеки мъдър човек, който ме слуша, ще каже:
Prātīgi ļaudis man sacīs, un ikviens gudrs vīrs, kas uz mani klausījies:
35 Иов говори без знание, И думите му са лишени от мъдрост.
Ījabs runājis neprazdams, un viņa vārdi nav bijuši gudri.
36 Желанието ми е, Иов да бъде изпитан до край, Понеже отговори, както нечестивите човеци.
Kaut Ījabs taptu pārbaudīts līdz galam, ka viņš runā, kā bezdievīgi ļaudis.
37 Защото на греха си притуря бунтовничество, Поруга се между нас, И умножава думите си против Бога.
Jo viņš krauj grēku uz grēku, viņš mūsu priekšā zaimo un runā daudz pret to stipro Dievu. -
