Йов 34

1 И Елиу пак проговаряйки рече:

Bukankah kamu pandai dan berakal budi? Nah, dengarkanlah segala perkataanku ini.

2 Слушайте думите ми, вие мъдри, И внимавайте към мене, вие разумни;

3 Защото ухото изпитва думите Както небцето вкусва ястието.

Orang tahu makanan enak bila mengecapnya, dan kata-kata bijak bila mendengarnya.

4 Нека си изберем правото Та да знаем помежду си доброто.

Persoalan ini harus kita periksa lalu kita pecahkan bersama-sama.

5 Защото Иов е казал: Праведен съм, И пак Бог отне правото ми;

Kata Ayub, 'Tak ada salah padaku, tetapi Allah tak mau memberi apa yang adil kepadaku.

6 Въпреки правото ми считан съм за лъжец; Раната ми е неизцелима при все, че съм без престъпление.

Aku dianggap berdusta, karena mengatakan aku tak berdosa. Kini aku luka parah, meskipun aku tak bersalah.'

7 Кой човек е като Иова, Който укорява Бога, както пие вода,

Pernahkah kamu melihat orang seperti Ayub ini? Ia mencemooh Allah berkali-kali.

8 И дружи с ония, които вършат беззаконие, И ходи с нечестиви човеци?

Ia suka berkawan dengan orang-orang durhaka serta bergaul dengan orang-orang durjana.

9 Защото е казал: Нищо не ползува човека Да съизволява с Бога.

Ia berkata, bahwa sia-sia sajalah jika ia berusaha melakukan kehendak Allah.

10 Слушайте ме, прочее, вие разумни мъже. Далеч да бъде от Бога неправдата, И от Всемогъщия беззаконието!

Hai orang-orang yang bijak, dengarlah! Masakan Allah Yang Mahakuasa berbuat salah?

11 Защото ще въздаде на човека според делото му, И ще направи всеки да намери според пътищата си.

Ia mengganjar manusia setimpal perbuatannya, memperlakukan dia sesuai kelakuannya.

12 Наистина Бог няма да извърши насилие, Нито ще извърне Всемогъщият правосъдието.

Allah Yang Mahakuasa tidak melakukan kejahatan; semua orang diberi-Nya keadilan.

13 Кой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата вселена?

Dari siapakah Allah menerima kuasa-Nya? Siapakah mempercayakan bumi ini kepada-Nya?

14 Ако прилепи Той сърцето Си само към Себе Си, И оттегли към Себе Си Духа Си и душата Си,

Seandainya Allah mencabut nyawa manusia, dan mengambil kembali napas hidupnya,

15 То ще издъхне заедно всяка плът, И човекът ще се върне пак в пръстта.

maka matilah semua makhluk yang bernyawa, dan manusia menjadi debu seperti semula.

16 Сега, ако си разумен, чуй това; Слушай гласа на думите ми.

Nah, jika engkau arif, perhatikanlah, pasanglah telingamu dan dengarkanlah.

17 Ще властвува ли оня, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,

Apakah Allah yang adil dan perkasa itu kaupersalahkan? Apakah pada sangkamu Allah membenci keadilan?

18 Който казва на цар: Нечестив си, На князе: Беззаконници сте,

Allah menghukum raja dan penguasa bila mereka jahat dan durhaka.

19 Който не лицеприятствува пред първенци, Нито почита богатия повече от сиромаха, Понеже всички са дело на Неговите ръце?

Ia tidak memihak kepada para raja, atau mengutamakan orang kaya daripada orang papa. Karena mereka semua adalah ciptaan-Nya.

20 В една минута умират - да в полунощ; Людете им се смущават и преминават

Di tengah malam, mereka dapat mati dengan tiba-tiba. Allah menghukum penguasa dan mereka pun binasa; dengan mudah dibunuh-Nya orang perkasa.

21 Защото очите на Бога са върху пътищата на човека, И Той гледа всичките му стъпки.

Ia mengawasi hidup manusia, dilihat-Nya segala langkahnya.

22 Няма тъмнина, нито мрачна сянка, Гдето да се крият ония, които вършат беззаконие.

Tak ada kegelapan, betapa pun pekatnya, yang dapat menyembunyikan orang berdosa.

23 Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, За да дойде на съд пред Бога.

Tidak perlu Allah menentukan saatnya, manusia datang untuk diadili oleh-Nya.

24 Без дълго изследване сломява силните, И поставя други вместо тях.

Tanpa menyelidiki dan memeriksa Ia memecat penguasa dan mengangkat penggantinya.

25 Прочее, Той познава делата им; И събаря ги нощем, та те се смазват.

Sebab, Ia tahu apa yang mereka lakukan; maka Ia menggulingkan dan menghancurkan mereka di waktu malam.

26 Удря ги като нечестиви Явно там гдето има зрители,

Mereka ditampar-Nya karena dosa mereka, di depan umum mereka dihukum-Nya.

27 Понеже се отклониха от Него, И не зачитаха ни един от пътищата Му,

Sebab, mereka tidak mentaati kehendak-Nya dan tak mengindahkan segala perintah-Nya.

28 Така че направиха да стигне до Него викът на сиромасите, Та Той чу вика на угнетените.

Mereka menyebabkan orang miskin berkeluh kesah tangisan mereka didengar Allah.

29 И когато Той успокоява, кой ще смути? Когато крие лицето Си, кой може да Го види? Безразлично дали е сторено това спрямо народ или спрямо един човек,

Apabila Allah memutuskan untuk diam saja, tak seorang pun akan berani mengecam-Nya. Apabila Ia menyembunyikan wajah-Nya, tak seorang pun dapat menemukan-Nya.

30 За да не царува нечестив човек, Човек, който би впримчвал людете,

Maka bangsa-bangsa tidak berdaya untuk mencegah penindasan jahat berkuasa.

31 Защото, ако някой каже на Бога: Понесох наказание без да съм сторил зло;

Ayub, apakah dosamu kepada Allah telah kauakui? sudahkah kau berjanji tak akan berdosa lagi?

32 Каквото аз не виждам, Ти ме научи; Ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече,

Sudahkah kauminta agar ditunjukkan-Nya kesalahanmu? Sudahkah kau bersumpah menghentikan perbuatan itu?

33 То трябва ли въздаянието му да бъде, според както ти желаеш, да го отхвърляш, Така щото ти да го избереш, казва Бог, а не Аз? Тогава ти кажи каквото знаеш.

Masakan Allah akan mengabulkan apa yang kauingini, setelah perbuatan Allah tidak kausetujui? Kini, engkau yang harus memutuskan, bukan aku. Katakanlah apa pendapatmu!

34 Разумни мъже ще ми рекат: Да! Всеки мъдър човек, който ме слуша, ще каже:

Semua orang arif pastilah akan menyetujuinya; orang bijak yang mendengar aku akan berkata

35 Иов говори без знание, И думите му са лишени от мъдрост.

bahwa Ayub berbicara tanpa mengerti, dan bahwa perkataannya tidak mengandung arti.

36 Желанието ми е, Иов да бъде изпитан до край, Понеже отговори, както нечестивите човеци.

Jika kata-kata Ayub ditinjau dengan cermat, akan nyatalah bahwa bicaranya seperti orang jahat.

37 Защото на греха си притуря бунтовничество, Поруга се между нас, И умножава думите си против Бога.

Kesalahannya ditambah lagi dengan sebuah dosa; ia memberontak terhadap Allah, dan menghina-Nya di hadapan kita.