Йов 33
1 Затова, Иове, чуй сега словото ми, И слушай всичките мои думи.
Но послушай, Иове, словес моих и беседу мою внуши:
2 Ето, сега отворих устата си, Езикът ми с устата ми говори.
се бо, отверзох уста моя, и возглагола язык мой:
3 Думите ми ще бъдат според правотата на сърцето ми, И устните ми ще произнесат чист разум.
чисто сердце мое во словесех, разум же устну моею чистая уразумеет:
4 Духът Божии ме е направил, И дишането на Всемогъщия ме оживотворява.
Дух Божий сотворивый мя, дыхание же Вседержителево поучающее мя:
5 Ако можеш, отговори ми; Опълчи са с думите си пред мене та застани.
аще можеши, даждь ми ответ к сим: потерпи, стани противу мене, и аз противу тебе.
6 Ето, и аз съм пред Бога както си ти, - И аз съм от кал образуван.
От брения сотворен еси ты, якоже и аз: от тогожде сотворения есмы:
7 Ето, моят ужас няма да те уплашва. Нито ще тежи ръката ми върху тебе.
не страх мой тя смятет, ниже рука моя тяжка будет на тя.
8 Безсъмнено ти си говорил, като слушах аз, И аз чух гласа на думите ти, като казваше:
Обаче рекл еси во ушы мои, и глас глагол твоих услышах, занеже глаголеши:
9 Чист и без престъпление съм; Невинен съм, и баззаконие няма в мене;
чист есмь аз, не согрешая, непорочен же есмь, ибо не беззаконновах:
10 Ето, Бог намира причини против мене, Счита ме за Свой неприятел;
зазор же на мя обрете и мнит мя, яко противника Себе:
11 Туря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища.
вложи же ногу мою в древо и надсмотрял пути моя вся.
12 Ето, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.
Како бо глаголеши, яко прав есмь, и не послуша мене? Вечен бо есть, иже над земными.
13 Защо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?
Глаголеши бо: чесо ради правды моея не услыша всяко слово?
14 Защото сигурно Бог говори веднъж и дваж, Само че човекът не внимава.
Единою бо возглаголет Господь, второе же во сне, или в поучении нощнем,
15 В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,
или, яко егда нападает страх лют на человеки, во дреманиих на ложи:
16 Тогава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях,
тогда открыет ум человеческий, виденьми страха тацеми их устрашит,
17 За да отвърне човека от намерението му, И да извади гордостта из човека;
да возвратит человека от неправды, тело же его от падения избави,
18 Предпазва душата му от гроба, И животът му, за да не падне от меч.
пощаде же душу его от смерти, еже не пасти ему на брани.
19 Той бива е наказван с болки на леглото си, Да! С непрестанни болки в костите си,
Паки же обличи его болезнию на ложи и множество костей его разслаби:
20 Така щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие.
всякаго же брашна пшенична не возможет прияти, а душа его яди хощет,
21 Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават.
дондеже согниют плоти его, и покажет кости его тощя:
22 Да! Душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,
приближися же на смерть душа его, и живот его во аде. (questioned)
23 Тогава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право,
Аще будет тысяща Ангел смертоносных, един от них не уязвит его: аще помыслит сердцем обратитися ко Господу, повесть же человеку свой зазор, и безумие свое покажет,
24 И ако Бог му бъди милостив И рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп за него,
заступит е, еже не впасти ему в смерть, обновит же тело его якоже повапление на стене, кости же его исполнит мозга:
25 Тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си;
умягчит же его плоть якоже младенца, и устроит его возмужавша в человецех.
26 Ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него, И му дава да гледа лицето Му с радост; И възвръща на човека правдата му.
Помолится же ко Господу и прият им будет, внидет же лицем веселым со исповеданием, воздаст же человеком правду свою.
27 Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, И не ми се въздаде според греха ми;
Посем тогда зазрит человек сам себе, глаголя: яковая содевах? И не по достоинству истяза мя, о нихже согреших:
28 Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.
спаси душу мою, еже не внити во истление, и жизнь моя свет узрит.
29 Ето всичко това върши Бог Дваж и триж с човека,
Се, сия вся творит Крепкий (Бог) пути три с мужем:
30 За да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота.
но избави душу мою от смерти, да живот мой во свете хвалит его.
31 Внимавай, Иове, послушай ме, Мълчи, и аз ще говоря.
Внимай, Иове, и послушай мене, премолчи, и аз возглаголю:
32 Ако имаш какво да кажеш, отговори ми; Говори, защото желая да бъдеш оправдан;
и аще тебе суть словеса, отвещай ми: глаголи, хощу бо оправдитися тебе:
33 Но ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.
аще же ни, ты послушай мене, умолчи, и научу тя премудрости.
