Йов 33
1 Затова, Иове, чуй сега словото ми, И слушай всичките мои думи.
Audi igitur Iob eloquia mea, et omnes sermones meos ausculta.
2 Ето, сега отворих устата си, Езикът ми с устата ми говори.
Ecce aperui os meum, loquatur lingua mea in faucibus meis.
3 Думите ми ще бъдат според правотата на сърцето ми, И устните ми ще произнесат чист разум.
Simplici corde meo sermones mei, et sententiam puram labia mea loquentur.
4 Духът Божии ме е направил, И дишането на Всемогъщия ме оживотворява.
Spiritus Dei fecit me, et spiraculum Omnipotentis vivificavit me.
5 Ако можеш, отговори ми; Опълчи са с думите си пред мене та застани.
Si potes, responde mihi, et adversus faciem meam consiste.
6 Ето, и аз съм пред Бога както си ти, - И аз съм от кал образуван.
Ecce, et me sicut et te fecit Deus, et de eodem luto ego quoque formatus sum.
7 Ето, моят ужас няма да те уплашва. Нито ще тежи ръката ми върху тебе.
Verumtamen miraculum meum non te terreat, et eloquentia mea non sit tibi gravis.
8 Безсъмнено ти си говорил, като слушах аз, И аз чух гласа на думите ти, като казваше:
Dixisti ergo in auribus meis, et vocem verborum tuorum audivi:
9 Чист и без престъпление съм; Невинен съм, и баззаконие няма в мене;
Mundus sum ego, et absque delicto: immaculatus, et non est iniquitas in me.
10 Ето, Бог намира причини против мене, Счита ме за Свой неприятел;
Quia querelas in me reperit, ideo arbitratus est me inimicum sibi.
11 Туря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища.
Posuit in nervo pedes meos, custodivit omnes semitas meas.
12 Ето, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.
Hoc est ergo, in quo non es iustificatus: respondebo tibi, quia maior sit Deus homine.
13 Защо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?
Adversus eum contendis quod non ad omnia verba responderit tibi?
14 Защото сигурно Бог говори веднъж и дваж, Само че човекът не внимава.
Semel loquitur Deus, et secundo idipsum non repetit.
15 В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,
Per somnium in visione nocturna, quando irruit sopor super homines, et dormiunt in lectulo:
16 Тогава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях,
Tunc aperit aures virorum, et erudiens eos instruit disciplina,
17 За да отвърне човека от намерението му, И да извади гордостта из човека;
Ut avertat hominem ab his, quae facit, et liberet eum de superbia:
18 Предпазва душата му от гроба, И животът му, за да не падне от меч.
Eruens animam eius a corruptione: et vitam illius, ut non transeat in gladium.
19 Той бива е наказван с болки на леглото си, Да! С непрестанни болки в костите си,
Increpat quoque per dolorem in lectulo, et omnia ossa eius marcescere facit.
20 Така щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие.
Abominabilis ei fit in vita sua panis, et animae illius cibus ante desiderabilis.
21 Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават.
Tabescet caro eius, et ossa, quae tecta fuerant, nudabuntur.
22 Да! Душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,
Appropinquavit corruptioni anima eius, et vita illius mortiferis.
23 Тогава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право,
Si fuerit pro eo Angelus loquens, unus de millibus, ut annunciet hominis aequitatem:
24 И ако Бог му бъди милостив И рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп за него,
Miserebitur eius, et dicet: Libera eum, ut non descendat in corruptionem: inveni in quo ei propitier.
25 Тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си;
Consumpta est caro eius a suppliciis, revertatur ad dies adolescentiae suae.
26 Ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него, И му дава да гледа лицето Му с радост; И възвръща на човека правдата му.
Deprecabitur Deum, et placabilis ei erit: et videbit faciem eius in iubilo, et reddet homini iustitiam suam.
27 Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, И не ми се въздаде според греха ми;
Respiciet homines, et dicet: Peccavi, et vere deliqui, et, ut eram dignus, non recepi.
28 Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.
Liberavit animam suam ne pergeret in interitum, sed vivens lucem videret.
29 Ето всичко това върши Бог Дваж и триж с човека,
Ecce, haec omnia operatur Deus tribus vicibus per singulos.
30 За да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота.
Ut revocet animas eorum a corruptione, et illuminet luce viventium.
31 Внимавай, Иове, послушай ме, Мълчи, и аз ще говоря.
Attende Iob, et audi me: et tace, dum ego loquor.
32 Ако имаш какво да кажеш, отговори ми; Говори, защото желая да бъдеш оправдан;
Si autem habes quod loquaris, responde mihi, loquere: volo enim, te apparere iustum.
33 Но ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.
Quod si non habes, audi me: tace, et docebo te sapientiam.
