Йов 33
1 Затова, Иове, чуй сега словото ми, И слушай всичките мои думи.
[Audi igitur, Job, eloquia mea, et omnes sermones meos ausculta.
2 Ето, сега отворих устата си, Езикът ми с устата ми говори.
Ecce aperui os meum: loquatur lingua mea in faucibus meis.
3 Думите ми ще бъдат според правотата на сърцето ми, И устните ми ще произнесат чист разум.
Simplici corde meo sermones mei, et sententiam puram labia mea loquentur.
4 Духът Божии ме е направил, И дишането на Всемогъщия ме оживотворява.
Spiritus Dei fecit me, et spiraculum Omnipotentis vivificavit me.
5 Ако можеш, отговори ми; Опълчи са с думите си пред мене та застани.
Si potes, responde mihi, et adversus faciem meam consiste.
6 Ето, и аз съм пред Бога както си ти, - И аз съм от кал образуван.
Ecce, et me sicut et te fecit Deus, et de eodem luto ego quoque formatus sum.
7 Ето, моят ужас няма да те уплашва. Нито ще тежи ръката ми върху тебе.
Verumtamen miraculum meum non te terreat, et eloquentia mea non sit tibi gravis.
8 Безсъмнено ти си говорил, като слушах аз, И аз чух гласа на думите ти, като казваше:
Dixisti ergo in auribus meis, et vocem verborum tuorum audivi:
9 Чист и без престъпление съм; Невинен съм, и баззаконие няма в мене;
Mundus sum ego, et absque delicto: immaculatus, et non est iniquitas in me.
10 Ето, Бог намира причини против мене, Счита ме за Свой неприятел;
Quia querelas in me reperit, ideo arbitratus est me inimicum sibi.
11 Туря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища.
Posuit in nervo pedes meos; custodivit omnes semitas meas.
12 Ето, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.
Hoc est ergo in quo non es justificatus: respondebo tibi, quia major sit Deus homine.
13 Защо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?
Adversus eum contendis, quod non ad omnia verba responderit tibi?
14 Защото сигурно Бог говори веднъж и дваж, Само че човекът не внимава.
Semel loquitur Deus, et secundo idipsum non repetit.
15 В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,
Per somnium, in visione nocturna, quando irruit sopor super homines, et dormiunt in lectulo,
16 Тогава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях,
tunc aperit aures virorum, et erudiens eos instruit disciplina,
17 За да отвърне човека от намерението му, И да извади гордостта из човека;
ut avertat hominem ab his quæ facit, et liberet eum de superbia,
18 Предпазва душата му от гроба, И животът му, за да не падне от меч.
eruens animam ejus a corruptione, et vitam illius ut non transeat in gladium.
19 Той бива е наказван с болки на леглото си, Да! С непрестанни болки в костите си,
Increpat quoque per dolorem in lectulo, et omnia ossa ejus marcescere facit.
20 Така щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие.
Abominabilis ei fit in vita sua panis, et animæ illius cibus ante desiderabilis.
21 Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават.
Tabescet caro ejus, et ossa, quæ tecta fuerant, nudabuntur.
22 Да! Душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,
Appropinquavit corruptioni anima ejus, et vita illius mortiferis.
23 Тогава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право,
Si fuerit pro eo angelus loquens, unus de millibus, ut annuntiet hominis æquitatem,
24 И ако Бог му бъди милостив И рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп за него,
miserebitur ejus, et dicet: Libera eum, ut non descendat in corruptionem: inveni in quo ei propitier.
25 Тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си;
Consumpta est caro ejus a suppliciis: revertatur ad dies adolescentiæ suæ.
26 Ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него, И му дава да гледа лицето Му с радост; И възвръща на човека правдата му.
Deprecabitur Deum, et placabilis ei erit: et videbit faciem ejus in jubilo, et reddet homini justitiam suam.
27 Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, И не ми се въздаде според греха ми;
Respiciet homines, et dicet: Peccavi, et vere deliqui, et ut eram dignus, non recepi.
28 Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.
Liberavit animam suam, ne pergeret in interitum, sed vivens lucem videret.
29 Ето всичко това върши Бог Дваж и триж с човека,
Ecce hæc omnia operatur Deus tribus vicibus per singulos,
30 За да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота.
ut revocet animas eorum a corruptione, et illuminet luce viventium.
31 Внимавай, Иове, послушай ме, Мълчи, и аз ще говоря.
Attende, Job, et audi me: et tace, dum ego loquor.
32 Ако имаш какво да кажеш, отговори ми; Говори, защото желая да бъдеш оправдан;
Si autem habes quod loquaris, responde mihi: loquere, volo enim te apparere justum.
33 Но ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.
Quod si non habes, audi me: tace, et docebo te sapientiam.]
