Йов 33
1 Затова, Иове, чуй сега словото ми, И слушай всичките мои думи.
| וְֽאוּלָם שְׁמַֽע־נָא אִיּוֹב מִלָּי וְֽכׇל־דְּבָרַי הַאֲזִֽינָה׃ |
2 Ето, сега отворих устата си, Езикът ми с устата ми говори.
| הִנֵּה־נָא פָּתַחְתִּי פִי דִּבְּרָה לְשׁוֹנִי בְחִכִּֽי׃ |
3 Думите ми ще бъдат според правотата на сърцето ми, И устните ми ще произнесат чист разум.
| יֹשֶׁר־לִבִּי אֲמָרָי וְדַעַת שְׂפָתַי בָּרוּר מִלֵּֽלוּ׃ |
4 Духът Божии ме е направил, И дишането на Всемогъщия ме оживотворява.
| רֽוּחַ־אֵל עָשָׂתְנִי וְנִשְׁמַת שַׁדַּי תְּחַיֵּֽנִי׃ |
5 Ако можеш, отговори ми; Опълчи са с думите си пред мене та застани.
| אִם־תּוּכַל הֲשִׁיבֵנִי עֶרְכָהֿ לְפָנַי הִתְיַצָּֽבָה׃ |
6 Ето, и аз съм пред Бога както си ти, - И аз съм от кал образуван.
| הֵן־אֲנִי כְפִיךָ לָאֵל מֵחֹמֶר קֹרַצְתִּי גַם־אָֽנִי׃ |
7 Ето, моят ужас няма да те уплашва. Нито ще тежи ръката ми върху тебе.
| הִנֵּה אֵמָתִי לֹא תְבַעֲתֶךָּ וְאַכְפִּי עָלֶיךָ לֹֽא־יִכְבָּֽד׃ |
8 Безсъмнено ти си говорил, като слушах аз, И аз чух гласа на думите ти, като казваше:
| אַךְ אָמַרְתָּ בְאׇזְנָי וְקוֹל מִלִּין אֶשְׁמָֽע׃ |
9 Чист и без престъпление съм; Невинен съм, и баззаконие няма в мене;
| זַךְ אֲנִי בְּֽלִי ־ פָשַׁע חַ ף אָנֹכִי וְלֹא עָוֺן לִֽי׃ |
10 Ето, Бог намира причини против мене, Счита ме за Свой неприятел;
| הֵן תְּנוּאוֹת עָלַי יִמְצָא יַחְשְׁבֵנִי לְאוֹיֵב לֽוֹ׃ |
11 Туря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища.
| יָשֵׂם בַּסַּד רַגְלָי יִשְׁמֹר כׇּל־אׇרְחֹתָֽי׃ |
12 Ето, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.
| הֶן־זֹאת לֹא־צָדַקְתָּ אֶעֱנֶךָּ כִּי־יִרְבֶּה אֱלוֹהַּ מֵאֱנֽוֹשׁ׃ |
13 Защо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?
| מַדּוּעַ אֵלָיו רִיבוֹתָ כִּי כׇל־דְּבָרָיו לֹא יַעֲנֶֽה׃ |
14 Защото сигурно Бог говори веднъж и дваж, Само че човекът не внимава.
| כִּֽי־בְאַחַת יְדַבֶּר־אֵל וּבִשְׁתַּיִם לֹא יְשׁוּרֶֽנָּה׃ |
15 В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,
| בַּחֲלוֹם ׀ חֶזְיוֹן לַיְלָה בִּנְפֹל תַּרְדֵּמָה עַל־אֲנָשִׁים בִּתְנוּמוֹת עֲלֵי מִשְׁכָּֽב׃ |
16 Тогава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях,
| אָז יִגְלֶה אֹזֶן אֲנָשִׁים וּבְמֹסָרָם יַחְתֹּֽם׃ |
17 За да отвърне човека от намерението му, И да извади гордостта из човека;
| לְהָסִיר אָדָם מַעֲשֶׂה וְגֵוָה מִגֶּבֶר יְכַסֶּֽה׃ |
18 Предпазва душата му от гроба, И животът му, за да не падне от меч.
| יַחְשֹׂךְ נַפְשׁוֹ מִנִּי־שָׁחַת וְחַיָּתוֹ מֵעֲבֹר בַּשָּֽׁלַח׃ |
19 Той бива е наказван с болки на леглото си, Да! С непрестанни болки в костите си,
| וְהוּכַח בְּמַכְאוֹב עַל־מִשְׁכָּבוֹ (וריב) [וְרוֹב] עֲצָמָיו אֵתָֽן׃ |
20 Така щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие.
| וְזִהֲמַתּוּ חַיָּתוֹ לָחֶם וְנַפְשׁוֹ מַאֲכַל תַּאֲוָֽה׃ |
21 Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават.
| יִכֶל בְּשָׂרוֹ מֵרֹאִי (ושפי) [וְשֻׁפּוּ] עַצְמֹתָיו לֹא רֻאּֽוּ׃ |
22 Да! Душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,
| וַתִּקְרַב לַשַּׁחַת נַפְשׁוֹ וְחַיָּתוֹ לַֽמְמִתִֽים׃ |
23 Тогава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право,
| אִם־יֵשׁ עָלָיו ׀ מַלְאָךְ מֵלִיץ אֶחָד מִנִּי־אָלֶף לְהַגִּיד לְאָדָם יׇשְׁרֽוֹ׃ |
24 И ако Бог му бъди милостив И рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп за него,
| וַיְחֻנֶּנּוּ וַיֹּאמֶר פְּדָעֵהוּ מֵרֶדֶת שָׁחַת מָצָאתִי כֹֽפֶר׃ |
25 Тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си;
| רֻֽטְפַשׁ בְּשָׂרוֹ מִנֹּעַר יָשׁוּב לִימֵי עֲלוּמָֽיו׃ |
26 Ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него, И му дава да гледа лицето Му с радост; И възвръща на човека правдата му.
| יֶעְתַּר אֶל־אֱלוֹהַּ ׀ וַיִּרְצֵהוּ וַיַּרְא פָּנָיו בִּתְרוּעָה וַיָּשֶׁב לֶאֱנוֹשׁ צִדְקָתֽוֹ׃ |
27 Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, И не ми се въздаде според греха ми;
| יָשֹׁר ׀ עַל־אֲנָשִׁים וַיֹּאמֶר חָטָאתִי וְיָשָׁר הֶעֱוֵיתִי וְלֹא־שָׁוָה לִֽי׃ |
28 Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.
| פָּדָה (נפשי) [נַפְשׁוֹ] מֵעֲבֹר בַּשָּׁחַת (וחיתי) [וְחַיָּתוֹ] בָּאוֹר תִּרְאֶֽה׃ |
29 Ето всичко това върши Бог Дваж и триж с човека,
| הֶן־כׇּל־אֵלֶּה יִפְעַל־אֵל פַּעֲמַיִם שָׁלוֹשׁ עִם־גָּֽבֶר׃ |
30 За да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота.
| לְהָשִׁיב נַפְשׁוֹ מִנִּי־שָׁחַת לֵאוֹר בְּאוֹר הַחַיִּֽים׃ |
31 Внимавай, Иове, послушай ме, Мълчи, и аз ще говоря.
| הַקְשֵׁב אִיּוֹב שְֽׁמַֽע־לִי הַחֲרֵשׁ וְאָנֹכִי אֲדַבֵּֽר׃ |
32 Ако имаш какво да кажеш, отговори ми; Говори, защото желая да бъдеш оправдан;
| אִם־יֵשׁ־מִלִּין הֲשִׁיבֵנִי דַּבֵּר כִּֽי־חָפַצְתִּי צַדְּקֶֽךָּ׃ |
33 Но ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.
| אִם־אַיִן אַתָּה שְֽׁמַֽע־לִי הַחֲרֵשׁ וַאֲאַלֶּפְךָ חׇכְמָֽה׃ |
