Йов 33
1 Затова, Иове, чуй сега словото ми, И слушай всичките мои думи.
“And yet, please, O Job, Hear my speech and give ear [to] all my words.
2 Ето, сега отворих устата си, Езикът ми с устата ми говори.
Now behold, I have opened my mouth, My tongue has spoken in the palate.
3 Думите ми ще бъдат според правотата на сърцето ми, И устните ми ще произнесат чист разум.
Of the uprightness of my heart [are] my sayings, And my lips have clearly spoken knowledge.
4 Духът Божии ме е направил, И дишането на Всемогъщия ме оживотворява.
The Spirit of God has made me, And the breath of the Mighty quickens me.
5 Ако можеш, отговори ми; Опълчи са с думите си пред мене та застани.
If you are able—answer me, Set in array before me—station yourself.
6 Ето, и аз съм пред Бога както си ти, - И аз съм от кал образуван.
Behold, I [am], according to your word, for God, I have also been formed from the clay.
7 Ето, моят ужас няма да те уплашва. Нито ще тежи ръката ми върху тебе.
Behold, my terror does not frighten you, And my burden on you is not heavy.
8 Безсъмнено ти си говорил, като слушах аз, И аз чух гласа на думите ти, като казваше:
Surely you have spoken in my ears, And the sounds of words I hear:
9 Чист и без престъпление съм; Невинен съм, и баззаконие няма в мене;
I [am] pure, without transgression, I [am] innocent, and I have no iniquity.
10 Ето, Бог намира причини против мене, Счита ме за Свой неприятел;
Behold, He develops hindrances against me, He reckons me for an enemy to Him,
11 Туря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища.
He puts my feet in the stocks, He watches all my paths.
12 Ето, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.
Behold, you have not been righteous [in] this, I answer you, that God is greater than man.
13 Защо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?
Why have you striven against Him, When [for] all His matters He does not answer?
14 Защото сигурно Бог говори веднъж и дваж, Само че човекът не внимава.
For once God speaks, and twice (he does not behold it),
15 В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,
In a dream—a vision of night, In the falling of deep sleep on men, In slumberings on a bed.
16 Тогава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях,
Then He uncovers the ear of men, And seals for their instruction,
17 За да отвърне човека от намерението му, И да извади гордостта из човека;
To turn aside man [from] doing, And He conceals pride from man.
18 Предпазва душата му от гроба, И животът му, за да не падне от меч.
He keeps back his soul from corruption, And his life from passing away by a dart.
19 Той бива е наказван с болки на леглото си, Да! С непрестанни болки в костите си,
And he has been reproved With pain on his bed, And the strife of his bones [is] enduring.
20 Така щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие.
And his life has nauseated bread, And his soul desirable food.
21 Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават.
His flesh is consumed from being seen, And his bones are high, they were not seen!
22 Да! Душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,
And his soul draws near to the pit, And his life to those causing death.
23 Тогава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право,
If there is a messenger by him, An interpreter—one of a thousand, To declare for man his uprightness,
24 И ако Бог му бъди милостив И рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп за него,
Then He favors him and says, Ransom him from going down to the pit, I have found an atonement.
25 Тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си;
Fresher [is] his flesh than a child’s, He returns to the days of his youth.
26 Ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него, И му дава да гледа лицето Му с радост; И възвръща на човека правдата му.
He makes supplication to God, And He accepts him. And he sees His face with shouting, And He returns to man His righteousness.
27 Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, И не ми се въздаде според греха ми;
[Then] he looks on men and says, I sinned, and I have perverted uprightness, And it has not been profitable to me.
28 Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.
He has ransomed my soul From going over into the pit, And my life looks on the light.
29 Ето всичко това върши Бог Дваж и триж с човека,
Behold, God works all these, Twice, [even] three times with man,
30 За да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота.
To bring back his soul from the pit, To be enlightened with the light of the living.
31 Внимавай, Иове, послушай ме, Мълчи, и аз ще говоря.
Attend, O Job, listen to me, Keep silent, and I speak.
32 Ако имаш какво да кажеш, отговори ми; Говори, защото желая да бъдеш оправдан;
If there are words—answer me, Speak, for I have a desire to justify you.
33 Но ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.
If there are not—listen to me, Keep silent, and I teach you wisdom.”
