Йов 33
1 Затова, Иове, чуй сега словото ми, И слушай всичките мои думи.
Therefore do thou but hear, O Job, my speeches, and give ear to all my words.
2 Ето, сега отворих устата си, Езикът ми с устата ми говори.
Behold now, I have opened my mouth, my tongue speaketh in my mouth.
3 Думите ми ще бъдат според правотата на сърцето ми, И устните ми ще произнесат чист разум.
Out of my straightforward heart [come] my sayings, and my lips utter knowledge clearly.
4 Духът Божии ме е направил, И дишането на Всемогъщия ме оживотворява.
The spirit of God hath made me, and the breath of the Almighty giveth me life.
5 Ако можеш, отговори ми; Опълчи са с думите си пред мене та застани.
If thou canst, answer me, array thyself before me, stand forward.
6 Ето, и аз съм пред Бога както си ти, - И аз съм от кал образуван.
Behold, I am in the same relation as thyself toward God: I myself also am cut out of the clay.
7 Ето, моят ужас няма да те уплашва. Нито ще тежи ръката ми върху тебе.
Behold, dread of me cannot terrify thee, and my pressure will not be too heavy upon thee.
8 Безсъмнено ти си говорил, като слушах аз, И аз чух гласа на думите ти, като казваше:
But thou hast said before my ears, and the sound of the words I still hear,
9 Чист и без престъпление съм; Невинен съм, и баззаконие няма в мене;
“I am pure without transgression, I am quite clean; and there is no iniquity in me:
10 Ето, Бог намира причини против мене, Счита ме за Свой неприятел;
Yet, behold, he findeth hateful backsliding on me, he regardeth me as an enemy unto him;
11 Туря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища.
He putteth my feet in the stocks, he watcheth all my paths.”
12 Ето, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.
Behold, In this thou art not just: I will answer thee; for God is far greater than a mortal.
13 Защо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?
Why dost thou contend against him? for with all his words will he not give an answer.
14 Защото сигурно Бог говори веднъж и дваж, Само че човекът не внимава.
For God speaketh once, yea twice: [yet man] regardeth it not.
15 В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,
In a dream, in a vision of the night, when deep sleep falleth upon men, in slumbers upon the couch:
16 Тогава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях,
Then doth he lay open the ear of men, and sealeth it with their warning;
17 За да отвърне човека от намерението му, И да извади гордостта из човека;
To remove the son of earth [from his intended] deed and he covereth up pride from man;
18 Предпазва душата му от гроба, И животът му, за да не падне от меч.
He withholdeth his soul from the pit, and his life from passing away by the sword.
19 Той бива е наказван с болки на леглото си, Да! С непрестанни болки в костите си,
And so is he admonished by pain upon his couch, and all his bones with violent [aches].
20 Така щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие.
So that his inclination abhorreth bread, and his soul, the most agreeable food.
21 Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават.
His flesh is consumed away, that it cannot be seen, and his bones that were not seen stick out.
22 Да! Душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,
Yea, his soul draweth near unto the pit, and his life to those that slay.
23 Тогава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право,
If there be now about him one single angel, as defender, one out of a thousand, to tell for man his uprightness:
24 И ако Бог му бъди милостив И рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп за него,
Then is he gracious unto him, and saith, Release him from going down to the pit, I have found an atonement.
25 Тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си;
His flesh becometh full again as in youth: he returneth to the days of his boyhood.
26 Ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него, И му дава да гледа лицето Му с радост; И възвръща на човека правдата му.
He will offer his entreaty unto God, and he will receive him in favor, that he may see his face with joy: so doth He recompense unto the mortal his righteousness.
27 Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, И не ми се въздаде според греха ми;
He then should assemble men around, and say, “I had sinned, and perverted what is right, yet have I not received a like return.”
28 Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.
Thus he redeemeth his soul from passing into the pit, and his life will look joyously on the light.
29 Ето всичко това върши Бог Дваж и триж с човека,
Lo, all these things doth God two or three times with man;
30 За да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота.
To bring back his soul from the pit, that she may shine in the light of life.
31 Внимавай, Иове, послушай ме, Мълчи, и аз ще говоря.
Listen well, O Job, hearken unto me: keep silence, and I will truly speak.
32 Ако имаш какво да кажеш, отговори ми; Говори, защото желая да бъдеш оправдан;
If thou hast any words, answer me: speak, for I wish to justify thee.
33 Но ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.
If not, hearken thou unto me: keep silence, and I will teach thee wisdom.
