< Йов 32 >

1 И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
Шуниң билән бу үч киши Аюпқа җавап бериштин тохтиди; чүнки улар Аюпниң қаришида өзини һәққаний дәп тонуйдиғанлиғини билди.
2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
Андин Бузилиқ Рамниң аилисидин болған Барахәлниң оғли Елиху исимлиқ жигитниң ғәзиви қозғалди; униң ғәзиви Аюпқа қарита қозғалди, чүнки у Худани әмәс, бәлки өзини тоғра һесаплиған еди;
3 тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
Униң ғәзиви Аюпниң үч достлириғиму қаритилди, чүнки улар Аюпқа рәддийә бәргидәк сөз тапалмай туруп, йәнила уни гунакар дәп бекиткән еди.
4 А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
Бирақ Елиху болса Аюпқа җавап беришни күткән еди, чүнки бу төртәйләнниң көргән күнлири өзидин көп еди.
5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
Елиху бу үч достниң ағзида һеч қандақ җавави йоқлуғини көргәндин кейин, униң ғәзиви қозғалди.
6 Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
Шуниң билән Бузилиқ Барахәлниң оғли Елиху еғиз ечип җававән мундақ деди: — «Мән болсам яш, силәр болсаңлар яшанғансиләр; Шундақ болғачқа мән тартинип, билгәнлиримни силәргә аян қилиштин қорқуп кәлдим.
7 Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
Мән: «Йеши чоң болғанлар [авал] сөзлиши керәк; Жиллар көпәйсә, адәмгә даналиқни үгитиду», дәп қарайттим;
8 Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
Бирақ һәр бир инсанда роһ бар; Һәммигә Қадирниң нәпәси уни әқил-идраклиқ қилип йорутиду.
9 Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
Лекин чоңларниң дана болуши натайин; Қериларниң тоғра һөкүм чиқаралишиму натайин.
10 Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
Шуңа мән: «Маңа қулақ селиңлар» дәймән, Мәнму өз билгинимни баян әйләй.
11 Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
Мана, силәр тоғра сөзләрни издәп жүргиниңларда, Мән сөзлириңларни күткәнмән; Силәрниң муназирәңларға қулақ салаттим;
12 Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
Шундақ, силәргә чин көңлүмдин қулақ салдим; Бирақ силәрдин һеч қайсиңлар Аюпқа рәддийә бәрмидиңлар, Һеч қайсиңлар униң сөзлиригә җавап берәлмидиңларки,
13 За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
Силәр: «Һәқиқәтән даналиқ таптуқ!» дейәлмәйсиләр; Инсан әмәс, бәлки Тәңри униңға рәддийә қилиду.
14 Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
Униң җәңгә тизилған һуҗум сөзлири маңа қаритилған әмәс; Һәм мән болсам силәрниң гәплириңлар бойичә униңға җавап бәрмәймән
15 Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
(Бу үчәйлән һәйрануһәс болуп, қайта җавап беришмиди; Һәммә сөз улардин учуп кәтти.
16 А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
Мән күтүп тураттим, чүнки улар гәп қилмиди, бәлки җим-җит өрә туруп қайта җавап бәрмиди);
17 Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
Әнди өзүмниң нөвитидә мән җавап берәй, Мәнму билгинимни көрситип берәй.
18 Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
Чүнки дәйдиған сөзлирим лиқ толди; Ичимдики Роһ маңа түрткә болди;
19 Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
Мана, қосиғим ечилмиған шарап тулумиға охшайду; Йеңи шарап тулумлири партлап кетидиғандәк партлайдиған болди.
20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
Шуңа мән сөз қилип ичимни бошитай; Мән ләвлиримни ечип җавап берәй.
21 Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
Мән һеч кимгә йүз-хатирә қилмаймән; Вә яки һеч адәмгә хушамәт қилмаймән.
22 Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.
Мән хушамәт қилишни үгәнмигәнмән; ундақ болидиған болса, Яратқучум чоқум тезла мени елип кетиду».

< Йов 32 >