Йов 32
1 И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
Enti saa mmarima baasa yi ammua Hiob bio, efisɛ na ɔteɛ wɔ ɔno ara ani so.
2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
Na Busini Barakel babarima Elihu a ofi Ram abusua mu no bo fuw Hiob yiye sɛ obu ne ho bem na ommu Onyankopɔn mmom bem.
3 тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
Ne bo fuw nnamfonom baasa no sɛ wɔantumi anya nnyinaso bi ammɔ Hiob nsɛm no angu, nanso wobuu no fɔ.
4 А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
Elihu twɛn sɛ afoforo no bɛkasa akyerɛ Hiob, efisɛ na wɔanyinyin sen no.
5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
Na ohuu sɛ nnipa baasa no nni asɛm biara ka bio no, nʼabufuw no sɔree.
6 Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
Enti Busini Barakel babarima Elihu kae se, “Meyɛ abofra, na moyɛ mpanyimfo; ɛno nti na misuroo sɛ mɛka nea minim akyerɛ mo.
7 Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
Medwenee sɛ, ‘Ɛsɛ sɛ mpanyimfo kasa; ɛsɛ sɛ wɔn a wɔn ani afi kyerɛ nyansa.’
8 Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
Nanso honhom a ɛte onipa mu, Otumfo no home no na ɛma ntease.
9 Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
Ɛnyɛ mpanyimfo nko na wɔyɛ anyansafo, ɛnyɛ wɔn a wɔn ani afi nko na wɔte nea eye ase.
10 Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
“Enti mise: Muntie me; me nso mɛka mʼadwene.
11 Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
Metwɛn wɔ bere a na morekasa, mitiee mo adwenkyerɛ; bere a na munhu nea monka no,
12 Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
meyɛɛ aso maa mo pa ara, nanso mo mu biara antumi ankyerɛ sɛ Hiob ayɛ mfomso; mo mu biara anyi ne nsɛm no ano.
13 За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
Monnka se, ‘Yɛahu nyansa; momma Onyankopɔn mmɔ nʼasɛm no ngu, na ɛnyɛ onipa.’
14 Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
Nanso Hiob nkasa ntia me, na merennyina mo adwenkyerɛ so mmua no.
15 Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
“Wɔn ho adwiriw wɔn, wonni hwee ka bio; wɔn nsɛm asa.
16 А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
So ɛsɛ sɛ metwɛn wɔ bere a wɔayɛ komm yi, saa bere yi a wogyinagyina ha yi a wonni mmuae biara no?
17 Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
Me nso mɛka bi me nso mɛka mʼadwene.
18 Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
Efisɛ nsɛm ahyɛ mʼanom ma, na honhom a ɛte me mu no hyɛ me sɛ menka;
19 Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
Me mu no, mete sɛ nsa a ɛhyɛ toa mu te sɛ nsa kotoku foforo a ɛrebɛpae.
20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
Ɛsɛ sɛ mekasa na me ho tɔ me; ɛsɛ sɛ mibue mʼano na mema mmuae.
21 Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
Merenyɛ nhwɛanim na merennɛfɛdɛfɛ obiara;
22 Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.
na sɛ makwadaw adɛfɛdɛfɛ mu a, anka me Yɛfo beyi me afi hɔ ntɛm so.
