Йов 32

1 И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.

2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога

3 тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.

4 А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.

5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.

6 Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.

7 Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.

8 Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.

9 Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.

10 Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.

11 Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;

12 Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;

13 За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.

14 Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.

15 Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.

16 А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?

17 Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.

18 Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.

19 Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.

20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.

21 Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.

22 Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.