Йов 32
1 И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
nAa le nijihetse tsy nanoiñe Iobe indaty telo rey, ie nivañoñe am-pihaino’e avao.
2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
Niforoforo amy zao ty haboseha’ i Elihò ana’ i Barakele ana’ i Bozý nte-Rame; niforoforoe’e t’Iobe amy t’ie mañatò-vatañe añatrefan’ Añahare,
3 тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
nahabosek’ aze ka i rañe’ Iobe telo rey amy te tsy nahavale, fe ndra namatse Iobe.
4 А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
Ie amy zao, nandiñe ty hazoke’ iareoy t’i Eliho vaho nisaontsy am’Iobe.
5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
Aa ie nioni’ i Eliho te tsy aman-katoi’e ty falie’ indaty telo rey, le nifombo an-kaboseke.
6 Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
Aa le nanoiñe ami’ty hoe t’i Eliho ana’ i Barakele ana’ i Bozý: Toe tora’e an-taoñe iraho, androanavy nahareo; le nihemban-draho tsy nahavany hitaroñe ty heveko.
7 Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
Hoe iraho: O androo ro hilañoñe, ty hamaro taoñe ro hañoke hihitse.
8 Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
Fe i arofo am’ondatioy, naho i kofòn’ El-Sadaiy ty manolo-kilala am’iareo.
9 Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
Tsy t’ie antetse ro mahihitse, tsy te zoke ro mahilala ty hatò.
10 Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
Aa le hoe iraho, Janjiño; hitaroñe o entakoo ka.
11 Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
Ie zao, nahaliñe o asa’ areoo iraho, tsinanoko o niereñerea’ areoo, ie nitsikarahe’areo ty ho lañoneñe.
12 Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
Toe nitsendreñe anahareo iraho, fe leo raike tsy nahafandietse Iobe, ndra raik’ ama’ areo tsy nahavale o enta’eo.
13 За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
Ko manao ty hoe: Nitendreke hihitse zahay; ho roahen’ Añahare, fa tsy ondaty.
14 Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
Tsy nalaha’e amako o saontsi’eo, vaho tsy o lañona’areoo ty hatoiko.
15 Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
Angoae iereo, tsy mamale ka; nijiañe ty saontsi’ iareo.
16 А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
Aa handiñe avao hao iraho? ie nijohañe, tsy mahafanoiñe.
17 Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
Hivaleako ka ami’ty ahiko; hitaroñe ty heveko.
18 Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
Toe lifo-bolan-draho; manjitse ahy ty trok’ amako atoa.
19 Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
Toe manahake ty divay tsy amam-pikofò’e ty troko, fa hiporitsake hoe zonjòn-divay vao.
20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
Adono hivolan-draho hanintsiñako; Apoho hanoka-tsoñy hitoiñako.
21 Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
Ehe te tsy eo ty ho rihieko, ndra t’indaty ho lombofeko.
22 Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.
Tsy haiko ty mitsiriry fa ho nasintan’ Andrianamboatse aniany.
