Йов 32
1 И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
Tad tie trīs vīri mitējās Ījabam atbildēt, tāpēc ka tas pats sevi turēja par taisnu.
2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
Bet Elihus, Baraheēļa dēls, tas Buzietis, no Rāma radiem, apskaitās pret Ījabu lielās dusmās, tāpēc ka tas savu dvēseli taisnoja pār Dievu.
3 тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
Viņš arī apskaitās par saviem trim draugiem, ka tie atbildes neatrada un tomēr Ījabu pazudināja.
4 А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
Jo Elihus bija gaidījis ar Ījabu runāt, tāpēc ka tie bija vecāki nekā viņš.
5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
Bet kad Elihus redzēja, ka atbildes nebija to triju vīru mutē, tad viņš apskaitās.
6 Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
Un Elihus, Baraheēļa dēls, tas Buzietis, atbildēja un sacīja: es esmu jauns, bet jūs esat veci, tāpēc es esmu gaidījis un bijājies, jums izteikt savu padomu.
7 Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
Es domāju: lai tie gadi runā, un gadu vairums lai izteic gudrību.
8 Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
Bet tas ir Tas Gars iekš cilvēka un tā visuvarenā Dieva dvaša, kas tos dara gudrus.
9 Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
Veci nav tie gudrākie nedz sirmgalvji, kas prot tiesu.
10 Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
Tādēļ es gribu runāt, - klausiet mani, es arīdzan parādīšu savu zināšanu.
11 Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
Redzi, es esmu gaidījis uz jūsu vārdiem, esmu klausījies uz jūsu gudrību, vai jūs atrastu tos īstenos vārdus.
12 Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
Kad es nu jūs liku vērā, redzi, tad nav neviena, kas Ījabu būtu pārliecinājis, kas uz viņa vārdiem būtu atbildējis jūsu starpā.
13 За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
Tad nu nesakāt: mēs esam dzirdējuši gudrību; Dievs vien viņu pārvarēs, un ne cilvēks.
14 Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
Pret mani vēl viņš vārda nav cēlis, un ar jūsu valodu es viņam gan neatbildēšu. -
15 Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
Tie ir izbiedēti, vairs nevar atbildēt, tiem trūkst valodas.
16 А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
Es esmu gaidījis, bet tie nerunā, tie stāv klusu un vairs neatbild.
17 Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
Tad nu es atbildēšu savu tiesu, es arīdzan parādīšu savu zināšanu.
18 Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
Jo es esmu tik pilns vārdu, ka gars manu sirdi spiež.
19 Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
Redzi, mana sirds ir kā jauns vīns, kas nestāv vaļā, tā gribētu plīst, kā jauni ādas trauki.
20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
Es runāšu, lai es varu atpūsties, es atdarīšu savas lūpas un atbildēšu.
21 Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
Cilvēka vaigu es neuzlūkošu un nerunāšu nevienam pa prātam.
22 Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.
Jo cilvēkam pa prātam runāt es nemāku, lai mans Radītājs mani ātri neaizņem projām.
