Йов 32
1 И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
Quei tre uomini cessarono di rispondere a Giobbe perché egli si credeva giusto.
2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
Allora l’ira di Elihu, figliuolo di Barakeel il Buzita, della tribù di Ram, s’accese:
3 тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
s’accese contro Giobbe, perché riteneva giusto sé stesso anziché Dio; s’accese anche contro i tre amici di lui perché non avean trovato che rispondere, sebbene condannassero Giobbe.
4 А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
Ora, siccome quelli erano più attempati di lui,
5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
Elihu aveva aspettato a parlare a Giobbe; ma quando vide che dalla bocca di quei tre uomini non usciva più risposta, s’accese d’ira.
6 Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
Ed Elihu, figliuolo di Barakeel il Buzita, rispose e disse: “Io son giovine d’età e voi siete vecchi; perciò mi son tenuto indietro e non ho ardito esporvi il mio pensiero.
7 Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
Dicevo: “Parleranno i giorni, e il gran numero degli anni insegnerà la sapienza”.
8 Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
Ma, nell’uomo, quel che lo rende intelligente è lo spirito, è il soffio dell’Onnipotente.
9 Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
Non quelli di lunga età sono sapienti, né i vecchi son quelli che comprendono il giusto.
10 Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
Perciò dico: “Ascoltatemi; vi esporrò anch’io il mio pensiero”.
11 Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
Ecco, ho aspettato i vostri discorsi, ho ascoltato i vostri argomenti, mentre andavate cercando altre parole.
12 Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
V’ho seguito attentamente, ed ecco, nessun di voi ha convinto Giobbe, nessuno ha risposto alle sue parole.
13 За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
Non avete dunque ragione di dire: “Abbiam trovato la sapienza! Dio soltanto lo farà cedere; non l’uomo!”
14 Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
Egli non ha diretto i suoi discorsi contro a me, ed io non gli risponderò colle vostre parole.
15 Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
Eccoli sconcertati! non rispondon più, non trovan più parole.
16 А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
Ed ho aspettato che non parlassero più, che restassero e non rispondessero più.
17 Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
Ma ora risponderò anch’io per mio conto, esporrò anch’io il mio pensiero!
18 Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
Perché son pieno di parole, e lo spirito ch’è dentro di me mi stimola.
19 Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
Ecco, il mio seno è come vin rinchiuso, è simile ad otri pieni di vin nuovo, che stanno per scoppiare.
20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
Parlerò dunque e mi solleverò, aprirò le labbra e risponderò!
21 Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
E lasciate ch’io parli senza riguardi personali, senza adulare alcuno;
22 Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.
poiché adulare io non so; se lo facessi, il mio Fattore tosto mi torrebbe di mezzo.
