Йов 32
1 И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
quei tre uomini cessarono di rispondere a Giobbe, perchè egli si riteneva giusto.
2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
Allora si accese lo sdegno di Eliu, figlio di Barachele il Buzita, della tribù di Ram. Si accese di sdegno contro Giobbe, perché pretendeva d'aver ragione di fronte a Dio;
3 тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
si accese di sdegno anche contro i suoi tre amici, perché non avevano trovato di che rispondere, sebbene avessero dichiarato Giobbe colpevole.
4 А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
Però Eliu aveva aspettato, mentre essi parlavano con Giobbe, perché erano più vecchi di lui in età.
5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
Quando dunque vide che sulla bocca di questi tre uomini non vi era più alcuna risposta, Eliu si accese di sdegno.
6 Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
Giovane io sono di anni e voi siete gia canuti; per questo ho esitato per rispetto a manifestare a voi il mio sapere. Presa dunque la parola, Eliu, figlio di Barachele il Buzita, disse:
7 Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
Pensavo: Parlerà l'età e i canuti insegneranno la sapienza.
8 Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
Ma certo essa è un soffio nell'uomo; l'ispirazione dell'Onnipotente lo fa intelligente.
9 Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
Non sono i molti anni a dar la sapienza, né sempre i vecchi distinguono ciò che è giusto.
10 Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
Per questo io oso dire: Ascoltatemi; anch'io esporrò il mio sapere.
11 Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
Ecco, ho atteso le vostre parole, ho teso l'orecchio ai vostri argomenti. Finché andavate in cerca di argomenti
12 Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
su di voi fissai l'attenzione. Ma ecco, nessuno ha potuto convincere Giobbe, nessuno tra di voi risponde ai suoi detti.
13 За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
Non dite: Noi abbiamo trovato la sapienza, ma lo confuti Dio, non l'uomo!
14 Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
Egli non mi ha rivolto parole, e io non gli risponderò con le vostre parole.
15 Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
Sono vinti, non rispondono più, mancano loro le parole.
16 А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
Ho atteso, ma poiché non parlano più, poiché stanno lì senza risposta,
17 Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
voglio anch'io dire la mia parte, anch'io esporrò il mio parere;
18 Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
mi sento infatti pieno di parole, mi preme lo spirito che è dentro di me.
19 Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
Ecco, dentro di me c'è come vino senza sfogo, come vino che squarcia gli otri nuovi.
20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
Parlerò e mi sfogherò, aprirò le labbra e risponderò.
21 Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
Non guarderò in faccia ad alcuno, non adulerò nessuno,
22 Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.
perché io non so adulare: altrimenti il mio creatore in breve mi eliminerebbe.
