Йов 32
1 И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
Konsa, twa mesye sila yo te sispann reponn Job, akoz li te dwat nan pwòp zye pa li.
2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
Men kòlè a Élihu, fis a Barakeel la, Bizit nan fanmi a Ram nan, te brile kont Job. Kòlè li te brile paske li te jistifye pwòp tèt li devan Bondye.
3 тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
Epi kòlè li te brile kont twa zanmi li yo akoz yo pa t jwenn bon repons, men karema, yo te kondane Job.
4 А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
Alò, Élihu te tann yo fini pou pale ak Job, akoz yo menm te gen anpil ane pi gran pase li.
5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
Konsa, lè Élihu te wè ke pa t gen repons ki rete nan bouch a twa mesye yo, kòlè li te brile.
6 Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
Pou sa, Élihu, fis a Barakeel la, Bizit la, te pale klè. Li te di: “Mwen jèn selon ane yo, e nou menm, nou granmoun. Akoz sa a, mwen te krent pou di nou sa ke m t ap panse a.
7 Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
Mwen te reflechi ke se laj ki te dwe pale, ke anpil ane yo ta dwe bay sajès.
8 Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
Men se yon lespri ki nan lòm, e se souf a Toupwisan an ki bay yo bonkonprann.
9 Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
Anpil ane pa vle di saj, ni pa fwa, se pa granmoun ki konprann sa ki dwat.
10 Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
Pou sa, mwen di nou ‘koute mwen; mwen menm tou va di nou sa ke m panse.’
11 Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
“Gade byen, mwen te tann pawòl nou yo. Mwen te koute byen rezonman pa nou yo, pandan nou t ap reflechi sou sa pou nou ta di.
12 Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
Menm mwen te swiv nou byen pre; anverite, pa t gen pèsòn ki te vin genyen Job. Nanpwen moun ki te byen reponn pawòl li yo.
13 За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
Pran atansyon nou pa di: ‘Nou jwenn sajès. Se Bondye ki pou korije l, se pa lòm.’
14 Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
Paske pawòl li yo pa t pale kont mwen menm, ni mwen p ap reponn li ak diskou pa nou yo.
15 Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
“Yo etonnen nèt; yo pa reponn ankò. Yo pa gen mo ki pou di.
16 А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
Èske se tann, pou m ta tann akoz yo pa pale? Akoz yo rete e pa reponn ankò?
17 Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
Mwen menm tou va reponn pou kont mwen, mwen osi va bay pozisyon pa m.
18 Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
Paske mwen chaje ak pawòl. Lespri m anndan mwen bourade m.
19 Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
Men gade, lestonmak mwen tankou diven san mwayen respire; tankou po diven nèf, li prèt menm pou pete.
20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
Kite mwen pale pou m kab jwenn soulajman; kite mwen ouvri lèv mwen pou bay repons.
21 Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
Alò, pa kite mwen pran pati a okenn moun, ni flate pèsòn.
22 Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.
Paske mwen pa konn flate moun, sof Sila ki kreye mwen an, ta vin ranmase m fè m ale.”
