Йов 32
1 И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
Ces trois hommes cessèrent de répondre à Job, parce qu’il se regardait comme juste.
2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
Alors s’enflamma de colère Élihu, fils de Barakeel de Buz, de la famille de Ram. Sa colère s’enflamma contre Job, parce qu’il se disait juste devant Dieu.
3 тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
Et sa colère s’enflamma contre ses trois amis, parce qu’ils ne trouvaient rien à répondre et que néanmoins ils condamnaient Job.
4 А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
Comme ils étaient plus âgés que lui, Élihu avait attendu jusqu’à ce moment pour parler à Job.
5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
Mais, voyant qu’il n’y avait plus de réponse dans la bouche de ces trois hommes, Élihu s’enflamma de colère.
6 Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
Et Élihu, fils de Barakeel de Buz, prit la parole et dit: Je suis jeune, et vous êtes des vieillards; C’est pourquoi j’ai craint, j’ai redouté De vous faire connaître mon sentiment.
7 Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
Je disais en moi-même: Les jours parleront, Le grand nombre des années enseignera la sagesse.
8 Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
Mais en réalité, dans l’homme, c’est l’esprit, Le souffle du Tout-Puissant, qui donne l’intelligence;
9 Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
Ce n’est pas l’âge qui procure la sagesse, Ce n’est pas la vieillesse qui rend capable de juger.
10 Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
Voilà pourquoi je dis: Écoute! Moi aussi, j’exposerai ma pensée.
11 Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
J’ai attendu la fin de vos discours, J’ai suivi vos raisonnements, Votre examen des paroles de Job.
12 Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
Je vous ai donné toute mon attention; Et voici, aucun de vous ne l’a convaincu, Aucun n’a réfuté ses paroles.
13 За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
Ne dites pas cependant: En lui nous avons trouvé la sagesse; C’est Dieu qui peut le confondre, ce n’est pas un homme!
14 Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
Il ne s’est pas adressé directement à moi: Aussi lui répondrai-je tout autrement que vous.
15 Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
Ils ont peur, ils ne répondent plus! Ils ont la parole coupée!
16 А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
J’ai attendu qu’ils eussent fini leurs discours, Qu’ils s’arrêtassent et ne sussent que répliquer.
17 Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
A mon tour, je veux répondre aussi, Je veux dire aussi ce que je pense.
18 Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
Car je suis plein de paroles, L’esprit me presse au-dedans de moi;
19 Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
Mon intérieur est comme un vin qui n’a pas d’issue, Comme des outres neuves qui vont éclater.
20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
Je parlerai pour respirer à l’aise, J’ouvrirai mes lèvres et je répondrai.
21 Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
Je n’aurai point égard à l’apparence, Et je ne flatterai personne;
22 Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.
Car je ne sais pas flatter: Mon créateur m’enlèverait bien vite.
