Йов 32
1 И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
So these three men ceased to answer Job, because he was righteous in his own eyes.
2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
Then was kindled the wrath of Elihu the son of Barachel the Buzite, of the kindred of Ram: against Job was his wrath kindled, because he justified himself rather than God.
3 тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
Also against his three friends was his wrath kindled, because they had found no answer, and yet had condemned Job.
4 А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
Now Elihu had waited till Job had spoken, because they were elder than he.
5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
When Elihu saw that there was no answer in the mouth of these three men, then his wrath was kindled.
6 Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
And Elihu the son of Barachel the Buzite answered and said, I am young, and you are very old; why I was afraid, and dared not show you my opinion.
7 Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
I said, Days should speak, and multitude of years should teach wisdom.
8 Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
But there is a spirit in man: and the inspiration of the Almighty gives them understanding.
9 Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
Great men are not always wise: neither do the aged understand judgment.
10 Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
Therefore I said, Listen to me; I also will show my opinion.
11 Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
Behold, I waited for your words; I gave ear to your reasons, whilst you searched out what to say.
12 Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
Yes, I attended to you, and, behold, there was none of you that convinced Job, or that answered his words:
13 За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
Lest you should say, We have found out wisdom: God thrusts him down, not man.
14 Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
Now he has not directed his words against me: neither will I answer him with your speeches.
15 Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
They were amazed, they answered no more: they left off speaking.
16 А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
When I had waited, (for they spoke not, but stood still, and answered no more; )
17 Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
I said, I will answer also my part, I also will show my opinion.
18 Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
For I am full of matter, the spirit within me constrains me.
19 Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
Behold, my belly is as wine which has no vent; it is ready to burst like new bottles.
20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
I will speak, that I may be refreshed: I will open my lips and answer.
21 Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
Let me not, I pray you, accept any man’s person, neither let me give flattering titles to man.
22 Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.
For I know not to give flattering titles; in so doing my maker would soon take me away.
