Йов 32
1 И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
So these three men ceased to answer Job, because he was righteous in his own eyes.
2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
Then was kindled the wrath of Elihu the son of Barachel the Buzite, of the family of Ram; against Job was his wrath kindled, because he justified himself rather than God.
3 тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
Also against his three friends was his wrath kindled, because they had found no answer, and yet had condemned Job.
4 А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
Now Elihu had waited to speak unto Job, because they were older than he.
5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
And when Elihu saw that there was no answer in the mouth of these three men, his wrath was kindled.
6 Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
And Elihu the son of Barachel the Buzite answered and said: I am young, and ye are very old; wherefore I held back, and durst not declare you mine opinion.
7 Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
I said: 'Days should speak, and multitude of years should teach wisdom.'
8 Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
But it is a spirit in man, and the breath of the Almighty, that giveth them understanding.
9 Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
It is not the great that are wise, nor the aged that discern judgment.
10 Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
Therefore I say: 'Hearken to me; I also will declare mine opinion.'
11 Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
Behold, I waited for your words, I listened for your reasons, whilst ye searched out what to say.
12 Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
Yea, I attended unto you, and, behold, there was none that convinced Job, or that answered his words, among you.
13 За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
Beware lest ye say: 'We have found wisdom; God may vanquish him, not man!'
14 Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
For he hath not directed his words against me; neither will I answer him with your speeches.
15 Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
They are amazed, they answer no more; words are departed from them.
16 А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
And shall I wait, because they speak not, because they stand still, and answer no more?
17 Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
I also will answer my part, I also will declare mine opinion.
18 Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
For I am full of words; the spirit within me constraineth me.
19 Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
Behold, mine inwards are as wine which hath no vent; like new wine-skins which are ready to burst.
20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
I will speak, that I may find relief; I will open my lips and answer.
21 Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
Let me not, I pray you, respect any man's person; neither will I give flattering titles unto any man.
22 Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.
For I know not to give flattering titles; else would my Maker soon take me away.
