Йов 32
1 И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
So these three men ceased to answer Job, because he seemed just to himself.
2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
And Eliu the son of Barachel the Buzite, of the kindred of Ram, was angry and was moved to indignation: now he was angry against Job, because he said he was just before God.
3 тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
And he was angry with his friends because they had not found a reasonable answer, but only had condemned Job.
4 А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
So Eliu waited while Job was speaking, because they were his elders that were speaking.
5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
But when he saw that the three were not able to answer, he was exceedingly angry.
6 Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
Then Eliu the son of Barachel the Buzite answered and said: I am younger in days, and you are more ancient; therefore hanging down my head, I was afraid to shew you my opinion.
7 Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
For I hoped that greater age would speak, and that a multitude of years would teach wisdom.
8 Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
But, as I see, there is a spirit in men, and the inspiration of the Almighty giveth understanding.
9 Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
They that are aged are not the wise men, neither do the ancients understand judgment.
10 Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
Therefore I will speak: Hearken to me, I also will shew you my wisdom.
11 Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
For I have waited for your words, I have given ear to your wisdom, as long as you were disputing in words.
12 Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
And as long as I thought you said some thing, I considered: but, as I see, there is none of you that can convince Job, and answer his words.
13 За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
Lest you should say: We have found wisdom, God hath cast him down, not man.
14 Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
He hath spoken nothing to me, and I will not answer him according to your words.
15 Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
They were afraid, and answered no more, and they left off speaking.
16 А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
Therefore because I have waited, and they have not spoken: they stood, and answered no more:
17 Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
I also will answer my part, and will shew my knowledge.
18 Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
For I am full of matter to speak of, and the spirit of my bowels straiteneth me.
19 Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
Behold, my belly is as new wine which wanteth vent, which bursteth the new vessels.
20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
I will speak and take breath a little: I will open my lips, and will answer.
21 Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
I will not accept the person of man, and I will not level God with man.
22 Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.
For I know not how long I shall continue, and whether after a while my Maker may take me away.
