Йов 32
1 И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
And his three friends also ceased any longer to answer Job: for Job was righteous before them.
2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
Then Elius the son of Barachiel, the Buzite, of the kindred of Ram, of the country of Ausis, was angered: and he was very angry with Job, because he justified himself before the Lord.
3 тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
And he was also very angry with [his] three friends, because they were not able to return answers to Job, yet set him down for an ungodly man.
4 А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
But Elius had forborne to give an answer to Job, because they were older than he.
5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
And Elius saw that there was no answer in the mouth of the three men; and he was angered in his wrath.
6 Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
And Elius the Buzite the son of Barachiel answered and said, I am younger in age, and you are elder, therefore I kept silence, fearing to declare to you my own knowledge.
7 Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
And I said, It is not time that speaks, though in many years [men] know wisdom:
8 Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
but there is a spirit in mortals; and the inspiration of the Almighty is that which teaches.
9 Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
The long-lived are not wise [as such]; neither do the aged know judgement.
10 Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
Therefore I said, Hear me, and I will tell you what I know.
11 Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
Listen to my words; for I will speak in your hearing, until you shall have tried [the matter] with words:
12 Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
and I shall understand as far as you; and, behold, there was no one of you that answered Job his words in argument,
13 За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
lest you should say, We have found that we have added wisdom to the Lord.
14 Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
And you have commissioned a man to speak such words.
15 Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
They were afraid, they answered no longer; they gave up their speaking.
16 А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
I waited, (for I had not spoken, ) because they stood still, they answered not.
17 Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
And Elius continued, and said, I will again speak,
18 Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
for I am full of words, for the spirit of my belly destroys me.
19 Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
And my belly is as a skin of sweet wine, bound up [and] ready to burst; or as a brazier's labouring bellows.
20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
I will speak, that I may open my lips and relieve myself.
21 Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
For truly I will not be awed because of man, nor indeed will I be confounded before a mortal.
22 Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.
For I know not how to respect persons: and if otherwise, even the moths would eat me.
