Йов 32
1 И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
So these three men stopped answering Job, because he was righteous in his own eyes.
2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
This kindled the anger of Elihu son of Barachel the Buzite, of the family of Ram. He burned with anger against Job for justifying himself rather than God,
3 тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
and he burned with anger against Job’s three friends because they had failed to refute Job, and yet had condemned him.
4 А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
Now Elihu had waited to speak to Job because the others were older than he.
5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
But when he saw that the three men had no further reply, his anger was kindled.
6 Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
So Elihu son of Barachel the Buzite declared: “I am young in years, while you are old; that is why I was timid and afraid to tell you what I know.
7 Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
I thought that age should speak, and many years should teach wisdom.
8 Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
But there is a spirit in a man, the breath of the Almighty, that gives him understanding.
9 Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
It is not only the old who are wise, or the elderly who understand justice.
10 Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
Therefore I say, ‘Listen to me; I too will declare what I know.’
11 Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
Indeed, I waited while you spoke; I listened to your reasoning; as you searched for words,
12 Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
I paid you full attention. But no one proved Job wrong; not one of you rebutted his arguments.
13 За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
So do not claim, ‘We have found wisdom; let God, not man, refute him.’
14 Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
But Job has not directed his words against me, and I will not answer him with your arguments.
15 Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
Job’s friends are dismayed, with no more to say; words have escaped them.
16 А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
Must I wait, now that they are silent, now that they stand and no longer reply?
17 Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
I too will answer; yes, I will declare what I know.
18 Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
For I am full of words, and my spirit within me compels me.
19 Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
Behold, my belly is like unvented wine; it is about to burst like a new wineskin.
20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
I must speak and find relief; I must open my lips and respond.
21 Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
I will be partial to no one, nor will I flatter any man.
22 Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.
For I do not know how to flatter, or my Maker would remove me in an instant.
